Дали напускащият президент на Европейската централна банка Марио Драги направи живота за неговата наследничка Кристин Лагард по-лесен или по-труден, като почти обеща по-хлабава парична политика, основно по-ниски лихвени проценти, се пита на страниците на Financial Times Реза Могадам, вицепрезидент на Morgan Stanley и бивш ръководител на европейския департамент на МВФ?
От една страна, задачата на новия президент е опростена чрез установената политическа линия - особено ако тази линия е разумна, което, в светлината на икономическата слабост и постоянно ниската инфлация, може да се твърди. (Пазарите не очакват ЕЦБ да се доближи до целта си за инфлация от 2% годишно дори в дългосрочен план, б. ред).
От друга страна, съществува проблем: при депозитна ставка на ЕЦБ вече на минус 0,4%, възможността за значително намаляване на лихвените проценти изглежда ограничена. Този проблем с доверието в лихвената политика изисква от ЕЦБ да преодолее две препятствия.
Първо, банките не успяват изцяло да прехвърлят отрицателната лихва, която плащат по резервите си в ЕЦБ - трансмисионен проблем. Разбира се, банките все още могат да реализират печалби, стига техните лихвени проценти да надхвърлят разходите по заемите. Но докато прехвърлиха отрицателните лихви върху корпоративните вложители, те не направиха това спрямо домакинствата. Никоя банка не желае да подкопае своята финансова база или да бъде първата, която предприема такава стъпка. При равни други условия резултатът е по-ниска доходност на банките или по-високи лихвени проценти по кредитите, което отслабва ефективността на политиката.
Второ, дори ако гореспоменатият въпрос бъде решен, остава рискът от бягство към парите в брой. Тъй като валутата гарантира нулева възвръщаемост, съществено отрицателните лихвени проценти по депозитите рискуват голямо пренасочване от депозити към кеш, като по този начин се дестабилизира банковата и икономическата дейност.
За да направи ЕЦБ политиката на отрицателни лихви наистина ефективна, тя ще трябва да се справи както с трансмисионния проблем, така и с проблема за бягството към кеша. За щастие, има решения, които наскоро бяха обсъдени в изследване на МВФ от икономистите Ручир Агарвал и Майлс Кимбал.
Що се отнася до трансмисионния проблем, ЕЦБ би могла да предпази малките вложители от отрицателните лихвени проценти. Например, ЕЦБ би могла да гарантира, че първите 5 000 евро по сметката на всеки вложител имат гарантирана депозитна ставка от нула процента.
Цената на подобна субсидия, която според данните на ЕЦБ ще компенсира напълно долните две трети от домакинствата по доходи, ще бъде около 15 млрд. евро за всеки процент пункт отрицателна лихва.