Парите наистина имат лоша репутация. При настоящата обстановка, на фона на неравенство, невиждано от 20-те години на миналия век, за твърде много хора става все по-лесно да омаловажават важността на парите и желанието за сдобиване с материални блага.
Но това, което наблюдаваме днес, е реакция, предизвикана отчасти от последствията след финансовата криза от края на миналото десетилетие, посочва в свой материал колумнистът на Bloomberg Бари Ритхолц.
В навечерието на кризата Америка се наслаждаваше на истински дългов пир: дай на хората почти безплатни пари и те неминуемо ще ги използват за покупка на жилища и други стоки, които вярват, че ще повишат жизнения им стандарт. Това е особено вярно за потребителите, а) които не са имали увеличение на заплатите в унисон с инфлацията от три десетилетия, и б) мнозина от които преди това не са имали достъп до кредитния и ипотечния пазар. Когато се оказа, че стойността на тези жилища, за която вярваха, че ще нарасне – спадна, а цената за изплащането на евтините заеми се увеличи, крайният резултат не би трябвало да изненада никого.
Да, потребителите са си виновни, но не само те. Бизнесът се включи в купона също – и не само Wall Street. Предприемачите в недвижимо имущество покриха страната с повече търговски центрове, отколкото тя има нужда. В момента САЩ разполагат с повече площ за търговия на дребно от която и да е друг страна – 7,3 кв. фута (0,67 кв. м.) на глава от населението, спрямо 1,7 кв. фута (0,15 кв. м.) в Япония и Франция. Това е и близо шест пъти повече от нивото за Великобритания.
Във времената след кризата търговията на дребно премина през драстично ограничаване, като на първа линия бяха мъртвите молове и празните магазини, повлиявайки еднакво зле на пазарите на имоти както в градовете, така и извън тях.
Така стигнахме до възхода на финансовите „мрънкалници“. Тяхното недоволство приема различни форми, но някои от тях са особено лишени от достойнство.
Нека наречем първата група „моралистите на харченето“. Това са тези хора, които твърдят, че ако спрем да си купуваме кафета или авокадо, ще забогатеем (повярвайте ми, това няма да стане). Този тип хора често се фокусират върху дреболиите и често пъти пренебрегват по-големи въпроси като студентските кредити, неравенството в заплащането на половете и липсата на реални или коригирани спрямо инфлацията увеличения на заплатите.
Друг пример е възходът на т. нар. движение FIRE (от английското „financial independence, retire early“ - финансова независимост, ранно пенсиониране), чийто начин на живот проповядва радикално намаляване на разходите, за да може да бъдат спестени достатъчно средства, които да позволят да излезете от играта.
Идеята зад FIRE е, че приемайки радикални мерки за свиване на разходите, човек може да натрупа достатъчно средства, които да му позволят да се пенсионира рано – в 30-те или 40-те си години, което на свой ред да му донесе по-голямо щастие. Позволете ми да съм скептичен: обичам идеята за финансова независимост, но само си помислете за ужасяващите последствия от това, че някой гост остане под душа малко по-дълго, отколкото на вас би ви се искало.
Тук може да се стигне до объркване между щастието и удовлетвореността. Щастието от дълго време се обвързва с парите, така че те са важна част от дебата по темата. Досега редица изследователи са коментирали въпроса, за чиито отговори са помогнали психолози и икономисти.
Според нобеловите лауреати по икономически науки Дани Канеман и Ангъс Дийтън парите могат да ни купят щастие в известна степен, но след това еуфорията, която ни носят, бързо угасва. Според тях емоционалното ни добруване – или качеството на ежедневните преживявания на индивида, които се изразяват в честотата и интензивността на чувствата на радост, стрес, мъка, гняв и привързаност, които правят живота на човек приятен или не, се увеличава при приходи до около 75 000 долара годишно и след това остават до голяма степен без промяна.
Те също така установяват, че хората с приходи под средните съобщават за тъга и тревожност. „Бедността влошава ефекта от неблагоприятните обстоятелства“, посочват те. И това е вярно в различни държави и култури.
Въпросът с удовлетвореността от живота е сложен. Разбирането за щастие може да се променя от ден на ден, но по-общата мярка за задоволеност изглежда има пряка връзка с парите.
Историята на еволюцията ни учи, че хората се нуждаят от някакво препятствие и известен успех с него, за да се почувстват удовлетворени. Парите не купуват щастие – или поне не много. Но определено водят до по-голямо удовлетворение от живота, което в дългосрочен план може да има по-голямо значение. И това е голяма причина да оценяваме повече парите и това, което те ни носят.
09:43 | 14.09.22 г.