Какво по дяволите се случва с глобалната търговия? Това е въпрос, който финансовите министри и централните банкери от Г-7 можеха да си зададат, когато се срещнаха в Шантили, Франция тази седмица, пише Джилиан Тет за Financial Times.
В началото на предходното десетилетие световната търговия растeше с почти 8% годишно, което бе два пъти по-висок темп от нарастването на брутния вътрешен продукт. Тази година обаче Световната търговска организация (СТО) очаква търговията да нарасне с едва 2,6 на сто – същият темп като на прогнозирания световен БВП.
Не е изненадващо, че този обрат предизвика кършене на ръце за цената на настоящите търговски войни. Всъщност министрите от Г-7 посочиха това като доказателство, че протекционизмът може да предизвика по-голям глобален икономически спад.
Но сред тази съвсем разбираема загриженост има един ключов детайл, който се пренебрегва: забавянето на търговията започна много преди неотдавнашното изригване на протекционизма. Това подсказва, че не можем да отдаваме настоящите ни проблеми само на търговските войни, въпреки че, разбира се, си заслужава да се борим с протекционизма.
Въпросът беше изложен във вторник от Хюн Сон Шин, главен икономист на Банката за международни разплащания (БМР), на среща на високопоставени финансови служители, организирана от Френската национална банка в Париж.
Г-н Шин започна, като отбеляза, че има няколко начина за проследяване на търговията. Най-често използваната метрика е абсолютната реална или номинална търговия. Има обаче и друг измерител - съотношението на брутния износ към нетния БВП. Последният е особено показателен точно сега, тъй като показва активността на трансграничните световни вериги за доставки, или „глобални вериги за стойност“ (ГВС), както предпочитат да казват икономистите. Комплексните ГВС генерират многобройни експортни „продажби“, и колкото по-широки са тези вериги, толкова по-голям е брутният износ по отношение на БВП.
Тези данни за брутния износ показват, че между 2000 и 2008 г. е имало бум на активността в световните вериги за доставки. Действително, както обясни г-н Шин, брутният износ спрямо БВП се е увеличил с 16%, благодарение на интензивната дейност на веригата за доставки между Китай и Запада.
Когато обаче настъпи финансовата криза от 2008 г., брутният износ се срина. Може би не бе изненада. Но по-забележително е, че макар брутният износ да се възстанови през 2009 г., той никога не се доближи до нивото отпреди 2007 г. Още по-впечатляващо е, че от 2011 г. брутният износ постоянно намалява спрямо БВП, което означава, отбелязва Шин, че „забавянето на търговията предшества възхода на протекционизма и търговските конфликти от последните няколко години“.