Някои от потенциалните кандидати на президента Тръмп за борда на Федералния резерв изразиха одобрението си за връщане към златния стандарт. Традиционните експерти по паричната политика осмиват идеята, и не изцяло без причина. Златният стандарт няма да работи при паричната и финансовата система на 21 век. Възможно е обаче да се използват най-добрите му характеристики, без действително той да се възстанови, пише за Wall Street Journal Джон Кокрън, старши сътрудник в Станфордския университет.
Идеята зад златния стандарт е проста: правителството обещава, че ако донесете, да речем, 1000 долара в брой, можете да ги продадете за една унция злато, и обратното. Чрез фиксирането на долара към нещо с независима стойност правителството обещава да реши проблема с инфлацията или дефлацията. И ние повече не се нуждаем магьосниците от централната банка да управляват нещата.
Целта на паричната политика обаче не е да стабилизира доларовата цена на златото; по-скоро тя е да се стабилизират цените на всички стоки и услуги. Цената на златото варираше от 1000 до 1 800 долара за тройунция през последните 10 години. Ако Федералният резерв бе фиксирал тази цена, критиците казват, че цената на всичко останало щеше да варира толкова много.
Сега, ако Фед обвърже златото, вероятно цената му спрямо други стоки няма да варира толкова. Но проблемът е реален. При златния стандарт САЩ преживяха много по-волатилна годишна инфлация и дефлация, отколкото днес. Златният стандарт не предотврати дефлацията по време на Голямата депресия, както и предишните паники, което е основна загриженост сега.
Проблемът би бил по-лош днес. Какво определя стойността на златото спрямо всички стоки и услуги? През 19 век златни монети са били използвани за много сделки. Хората и фирмите е трябвало да държат запас от златни монети съобразно своите разходи. Когато стойността на златото се е покачвала спрямо всичко останало (дефлация), хората са получавали стимул да харчат монетите и по този начин да повишават цените на стоките и услугите. Ако стойността на златото е падала (инфлация), хората са се нуждаели от повече злато, така че те са харчили по-малко и са натискали надолу другите цени. Този решаващ механизъм е свързвал цената на златото с всички други цени.
Тази връзка вече е напълно изчезнала. Освен в бижутерията и в някои дребни промишлени приложения, няма нищо специално относно златото, което да го свързва с всички други цени. Ако днес Федералният резерв фиксира цената на златото, цената на всичко останало просто ще блуждае. Федералният резерв може също толкова ефективно да фиксира цената на дъвката. Паричната котва е нещо добро, но котвата трябва да бъде свързана с кораба. Златото вече не е.
По-широките стокови стандарти са изправени пред същия проблем. Търгуваните суровини са толкова малка част от икономиката, че относителната им цена може да се колебае значително, като има малък ефект върху инфлацията.
11:07 | 13.09.22 г.