В навечерието на 65-ия си рожден ден тя отново се доказва: концепцията на Ангела Меркел за прагматизъм. Нейният дългогодишен съюзник Урсула фон дер Лайен бе избрана от Европейския парламент за председател на Европейската комисия. Любопитното в казуса: бившият министър на отбраната изобщо не беше фаворитът на Меркел за този пост. Други, като френският президент Еманюел Макрон, я номинираха. А Меркел? „Това бе добре за нея", казва Джозеф Джанинг от мозъчния тръст „Европейски съвет за външни отношения“. Канцлерът подкрепи предложението, защото като прагматик искаше решение, което беше договорено с възможно най-много държавни и правителствени ръководители.
Но и Меркел застана до Макрон и допринесе за избора на Фон дер Лайен: например чрез междинната стъпка да предложи на социалдемократите Франс Тимерманс за председател на Комисията. Така Меркел можеше да покаже: не само кандидатът на консерваторите Манфред Вебер, но и този на социалдемократите нямаше да бъде избран и при най-добрата воля. Ярък пример за прагматичния стил на Меркел в политиката, който тя отстоява вече 14 години: пресмятане а всички варианти, борба в споразуменията за решение, което може да срещне възможно най-широка подкрепа. Колкото и да е трудно. И все пак, особено през последните месеци, способността на Меркел да се налага на международната сцена намалява, пише в свой анализ DPA.
Това се вижда особено драматично и при отношенията със САЩ. Вярно е, че Меркел, при все приятелските отношения с Барак Обама, срещна трудности и с бившия американски президент. Но неговият наследник Доналд Тръмп е „напълно различен калибър“, казва Джанинг. Меркел чувства за първи път как мощни участници в световната политика се движат срещу Европа. „Вятърът духа в лицето ѝ, а не я подкрепя. Това е сложно за Меркел, защото тя бе приспособила цялото си канцлерство за търпеливо и бавно управление на процеси", посочва още той.
Сега на власт се връщат владетелите от предишните години, обяснява Джанинг. И това пасва на всичко друго, но не и на стила на Меркел. И е видимо в т. нар. семейна снимка на Г-20 в Осака в края на юни: Меркел е почти символично встрани на групата на Г-20. Фактът, че по време на тази среща в Япония бяха проведени важни преговори по споразумението Меркосур между ЕС и Южна Америка, почти не бе отразен.
Вниманието на медиите беше приковано от Тръмп. „Мисля, че тя обича да се измъква от неловкостта на конфронтацията с алфа животните, избягвайки сблъсък, като след това предава посланията си отстрани“. За Джанинг това е „форма на уклончиво действие“. Меркел се справи особено добре в края на май, когато бе удостоена с почетна докторска степен от прочутия Харвардски университет в САЩ. Човек не трябва винаги да действа от гледна точка на афекта си, каза тогава Меркел пред дипломантите, а понякога „ да направи пауза, да помълчи, да помисли". За много журналисти това бе разбрано като съвет към американския президент Тръмп.
Канцлерът не търси лична конфронтация, твърди и Андреас Ринке, автор на „Лексиконът Меркел". Тя приема, че загубата на лицето в политиката е трудно поносимо и обикновено води до по-скоро до цяла поредица от конфликти. Затова Меркел предпочита да сложи „акцента върху принципите". Джанинг е съгласен с тази констатация.
„Меркел не се обърна директно към Тръмп с нито една сричка", но ясно посочи къде са техните различия. Тя настоява за международни структури, международни споразумения, институции, съвместни преговори, цели и ценности. Всичко това я поставя „срещу дневния ред на Тръмп".
Кой ще надделее в крайна сметка? Най-малкото Меркел може да твърди, че е останала вярна на принципите си през своите 14 години като канцлер. Но не така стои въпросът по отношение на съдържателните ѝ цели. Тя често ги забравя и сега това си отмъщава - върху темата за климата. В началото на своето управление тя бързо се превърна в „климатичния канцлер". Но последва финансовата криза, кризата с еврото и международните миграционни движения. В списъка на приоритетите на Меркел климатът продължава да пропада все по-надолу.
Когато преди няколко месеца младежите от кампанията "Fridays For Future" поставиха въпроса на дневен ред, става ясно, че канцлерът няма никаква концепция. Този „пропуск“ според Джанинг сега си взема своето. Но темата изглежда не вреди на нейната популярност - напротив. Откакто Меркел предала партийното председателство на Анегрет Крамп-Каренбауер, популярността ѝ отново расте.
Но във въздуха кръжи нов въпрос - дали наистина тя ще продължи до края на мандата си. Самата Меркел многократно заяви, че канцлерството и партийното председателство са неделими. Междувременно нервността на лидера на християндемократите Крамп-Каренбауер става все по-очевидна. Досега тя не успява да се възползва от обичайните претенции за власт на партиен лидер. Сега има претенции и към кабинета на Меркел и иска и ще стане министър на отбраната. А Меркел? Канцлерът вероятно ще продължи да се придържа към своя прагматизъм през следващите месеци и към това, което Андреас Ринке нарича "стратегия за оцеляване": „предпазливост и разум" биха казали някои. „Колебанието и протакане" – според други.
02:34 | 14.09.22 г.