През миналата седмицата конгресменката от Демократическата партия Александрия Окасио-Кортес предизвика председателя на Федералния резерв Джером Пауъл относно това дали Кривата на Филипс – хипотетичната обратна връзка между безработицата и инфлацията - „вече не описва това, което се случва в днешната икономика”.
В рядък момент на двупартийно единомислие икономическият съветник на президента Лари Къдлоу се съгласи, пише Ноа Смит за Bloomberg. Същото направи и председателят Джей Пауъл, който обаче допуска, че при някакво много ниско ниво на безработицата връзката може да се възобнови.
Окасио-Кортес вероятно е загрижена за заплатите. Въпреки че безработицата е на половинвековно дъно (3,7% през юни след 3,6% през май, което бе най-ниското ниво от 1969 г. насам – бел. прев.), реалният ръст на заплатите бе разочароващ през последните години.
Ако Фед понижи лихвите, или ги задържи ниски за дълго, той може да проточи настоящата икономическа експанзия и да вдигне ръста на заплатите. Това би било особено от полза за нискоквалифицираните работници и тези от малцинствата. Това ще е добре и за перспективите за преизбиране на Доналд Тръмп, поради което Къдлоу се съгласи с Окасио-Кортес.
Въпреки вялия реален ръст на заплатите, Федералният резерв повишаваше стабилно лихвите от края на 2016 г. до началото на 2019 г., когато спря. Стандартната причина за Фед да вдига лихвите е да предотврати възможна инфлация. Но инфлацията, без волатилните цени на храната и енергията, се задържа под целта на централната банка от 2% годишно.
Според класическата Крива на Филипс ниската безработица би трябвало да означава растяща инфлация. Фактът, че това не се случва изглежда сочи, че кривата или не работи, или никога не е била вярна. Като напомня това на Пауъл, Окасио-Кортес казва на Фед да не позволява инфлационните страхове да осуетят пониженията на лихвите.
Но правилно ли е това? Наистина ли Кривата на Филипс не функционира? Икономистите спорят по този въпрос от десетилетия.
През 70-те макроикономистът Робърт Лукас посочи, че Кривата на Филипс би трябвало да спре да работи в момента в който Фед се опита да я използва в своята политика. По това време някои регулатори вярваха, че допускането на по-висока инфлация би довело до по-ниска безработица. Лукас твърдеше, че ако хората осъзнаят, че правителството се опитва да направи това, то резултатът би бил както по-висока инфлация, така и по-висока безработица. Стагфлацията от 70-те изглежда оправда това предвиждане, като класическата Крива на Филипс се компрометира.
18:50 | 13.09.22 г.