Лидерите на съвременен Китай няма да бъдат удовлетворени от превръщането на страната им в един от водещите двигатели на многополюсния свят. Тяхната цел е да станат световен хегемон, пише за Financial Times Янош Корнай, почетен професор по икономика на Харвардския университет.
Идеята, разбира се, не означава разполагането на китайски войници навсякъде. Начините за доминация ще бъдат различни във всяка страна, точно както беше с Британската империя. Някои държави ще бъдат буквално във военна окупация. Другаде ще бъде достатъчно да се сформират правителства, сервилни към китайските желания.
Бившият лидер Дън Сяопин заобиколи въпроса за капитализма срещу комунизма, казвайки: „Няма значение дали котката е черна или бяла, стига да хваща мишки”. Но има значение за сегашния лидер Си Дзинпин. Той иска Китай да се върне към класическата комунистическа система. Неговият стил напомня за сталинските времена. Статутът на Дън като върховен водач не беше кодифициран в правната система, но Си промени закона, който вече му позволява да бъде доживотен президент.
Си нареди комитети на комунистическата партия да бъдат формирани в рамките на всички по-големи институции и компании. В някои области те могат да имат по-големи правомощия от мениджмънта. Някои читатели сигурно си спомнят, че по време на гражданската война след Болшевишката революция от 1917 г. комисарят, избран от партията, е можел да отстрани военния командир, назначен от генералите. В момента системата се изпробва, маркирана от характеристиките на модерен Китай.
Днес в Китай всеки може да бъде даден под съд за корупция, докато другите дела не са толкова ясни. Затворници биват измъчвани, а екзекуциите отново са масова практика. Благодарение на интернет обаче правителството не успява да потиска напълно свободата на медиите и мненията. Политическите дискусии могат да се състоят в малки групи, но мрежата от забрани се сгъстява, а рисковете, свързани с критикуването на системата, растат.
Не са ли западните интелектуалци отговорни за този кошмар? Не само наблюдавахме трансформацията на Китай с одобрение, но и активно подпомагахме промените. Ние сме съвременната версия на „Франкенщайн” на Мери Шели, романът за експериментиращия учен, който съживява мъртво тяло чрез електричество. Възкресеното същество се превръща в чудовище убиец. Много от нас вече носят морална отговорност, че не се противопоставиха на възкресяването на китайското чудовище.
Дори по-лошо, ние имахме активна роля като съветници. Включвам и себе си – аз участвах в конференцията в Башан през 1985 г. Седем западни икономисти и водещи китайски политици бяхме събрани на луксозна лодка, плаваща по река Яндзъ. Аз изнесох лекция за това как държавата трябва да бъде трансформирана в пазарна икономика.
Когато пазарните реформи започнаха, моите написани и изказани идеи, включително книгата ми „Икономика на недостига”, имаха мощен ефект. Не бях сам. Много други западни интелектуалци се събираха на конференции и споделяха мислите си. Всички се съгласихме, че на Китай, който бе замръзнал при Мао, ще бъде вдъхнат нов живот чрез електрическия шок на пазарното поведение и частната собственост.
Всички, които защитавахме този план бяхма Франкенщайновци. Сега страховитото чудовище е тук. Много хора се питат „Какво да правим сега?” Ето няколко предупреждения. Не е възможно да се устои на китайската експанзия чрез вдигане на митата. Китай напредва на всички фронтове, осигурявайки най-модерни средства на най-голямата армия в света. Пекин също така е иновативен и използва нови технологии, за да повлиява политическия и икономическия живот на своите съперници.
Противопоставям се на всяко правителствено действие и пропаганда, които третират с подозрение хора на базата на тяхната физиономия, фамилни корени или гени. Факт е обаче, че китайската диаспора съставлява огромен източник на човешки ресурси, от който лидерите на Китай могат да избират свои хора.
Инвеститорите по цял свят са ентусиазирани относно вложенията в Китай. В техните очи стабилната диктатура е по-сигурна среда от нестабилната демокрация. За щастие други капиталисти са по-съвестни и са мотивирани от човешката солидарност.
Всеки трябва да премисли три пъти преди да помогне на Китай да произвежда приспособления, които могат да бъдат използвани във физическа или дигитална война. Вратите на университетите трябва да бъдат отворени за китайските студенти, освен когато те се опитват да научат как да изграждат арсенал за модерна война.
През 40-те американският дипломат Джордж Кенън заявява, че най-добрият начин да се противопоставим на комунизма е чрез политиката на „сдържане”. Не повече. Това, което се случи не може да бъде развалено. Но тук трябва да спрем и да престанем да играем ролята на Франкенщайн
17:22 | 13.09.22 г.