Повече от десетилетие след финансовата криза от 2008 г. САЩ най-накрая са напът да възприемат необходима реформа, замислена да направи системата по-устойчива. Стига обаче Конгресът да не попречи, пише Bloomberg.
Реформата включва счетоводно правило, което изигра голяма роля, за да влоши финансовата криза. То на практика възпираше банките от признаване на лошите заеми до момента, в който загубите станат „вероятни”, което означава, че плащанията вече са просрочени. Така банковите отчети загубиха досег с реалността за ужас на регулаторите, инвеститорите и дори ръководителите на банките. Загубите в крайна сметка настъпиха едновременно, увреждайки способността на финансовите институции да отпускат нови заеми, точно когато икономиката най-много се нуждаеше от тях.
След краха Г-20 възложи на счетоводните регулатори да разработят по-добър подход. Тяхното решение бе да изискат от банките да натрупат провизии на базата на очакваните загуби по заемите. Според новия стандарт рисковите заеми налагат по-големи провизии в началото, дори ако кредитополучателите си обслужват навреме дълговете. Компаниите също трябва да публикуват допълнителна информация за кредитните си портфейли и моделите, които използват, за да предвидят представянето им.
Този подход има няколко предимства. Той може да изглади финансовия цикъл като насърчава финансовите институции да заделят повече провизии в добри времена, което ги прави по-добре подготвени за лошите. Той ограничава безразсъдната еуфория като кара кредиторите да помислят повече за рисковете в началото. Подходът се прилага за всички видове кредитори, така че хвърля светлина и налага дисциплина извън традиционната банкова система – там, където най-агресивните ипотечни и корпоративн заемодатели са концентрирани.
Новото правило има един недостатък – по-ранното заделяне на провизии ограничава плащанията към акционерите, тъй като засяга първоначалните печалби и може да изисква допълнителен капитал. Затова и лобистите на финансовата индустрия дълго му се противопоставят, твърдейки че то може да доведе до нежелани колебания в провизирането с промяната на икономическите очаквания. През последните месеци лобистите събраха известна подкрепа в Конгреса – законодателите вкараха законопроект в Камарата на представителите и Сената, който би блокирал правилото и би наредил на регулаторите да подготвят задълбочено изследване на потенциланите му ефекти върху кредитирането.
Допълнителното изследване на въпроса може само да постигне допълнително забавяне. Голяма част от света възприе новия стандарт миналата година без особени затруднения. На Финансовия борд за счетоводни стандарти му отне няколко години да разработи своя версия, провеждайки дузини срещи със засегнатите страни, разглеждайки над 3 хил. коментара и правейки изменения, целящи да облекчат товара върху по-малките банки.
Правилото за „текущата очаквана загуба при заемите” бе окончателно завършено през 2016 г. Ако влезе в сила през 2020 г., както е планирано, всички засегнати компании ще са имали на разположение повече от три години да се подготвят.
Наистина, провизиите ще зависят от прогнозите, които кредиторите правят. Но изследване на Moody’s Analytics откри, че дори при несъвършен модел за икономически прогнози, правилото е щяло да проработи, както се очаква, ако беше в сила по време на кризата от 2008 г. Благодарение на изгладения модел на провизиране кредитът щеше да бъде затегнат по време на бума и по-лесен по време срива, отколкото при старото правило.
Блокирането на реформата в последния момент би оставило САЩ в дисонанс с останалия свят и би направило финансовата система по-уязвима на следващия спад – точно както администрацията на Тръмп отслабва други защити. Законодателите трябва да оставят новото правило да влезе в сила.