Какъв е новият глобален икономически консенсус?

Пазарите може и да реагираха положително на потенциалната търговска сделка на Тръмп с Китай, но корпоративният свят не го стори. Това е един от изводите, които си направих от няколкото дни, прекарани миналата седмица по време на среща на глобални главни изпълнителни директори, пише Рана Форухар за Financial Times.

Корпоративните ръководители се подготвяха трескаво за нов световен ред, който мнозина вярват, че ще представлява противопоставяне не между две държави (САЩ и Китай), а между три системи – либералната демокрация и свободните пазари, държавният капитализъм, и кибер-либертарианството.

Може да назовете това трио вашингтонски консенсус, пекински консенсус или пък както аз го наричам Зукърбърг консенсус, по името на основателя на Facebook. Корпоративните лидери знаят, че либералната демокрация и свободните пазари са заплашени, като голяма част от света вини големия бизнес за това. Те са съгласни, че трябва да подпомогнат форма на свободния капитализъм, която приобщава повече хора, ако искат да запазят начина си на живот.

Чух да се говори повече за „инвестиране в човешки капитал” и „приоритизиране на устойчивите пазари”, отколкото досега бях слушала на такива събития. Трудно е да се вземат тези обещания твърде на сериозно по време на конференция, проведена в луксозен курорт в Испания, където рекордната жега можеше да се съпостави с количеството въглеродни емисии, необходими за пътуването на участниците.

Не искам обаче да съм твърде жестока към глобалния елит. Участниците в срещата са инвестирали милиони, може би милиарди, долара в обществено здраве, образование и климат. Както заяви един ръководител на компания за потребителски стоки, „не може да имате здрав бизнес, ако нямате здраво общество”.

Много разговори се въртяха около управлението на социалния ефект от закриването на работни места заради технологиите. Нямаше обаче консенсус как да се поправи капитализмът, камо ли либералната демокрация.

Имаше също разочарование от размаханите към бизнеса пръсти на политици, които се стремят да запишат популистки точки. „Не трябва да доказвам своя принос към обществото. Моят бизнес е моят принос”, заяви един бизнес ръководител от ЕС.

Главните изпълнителни директори се обединиха, че не трябва да се връщаме към отворените пазари от 90-те години на миналия век. Те виждат търговския конфликт между САЩ и Китай като началото на сблъсък между цивилизации, който ще продължи десетилетия и ще раздели света. Китайският модел на държавен капитализъм бе обект както на завист, така и на скептицизъм.

Много западни ръководители изразиха завистта си към модела, противопоставяйки китайската дългосрочна перспектива на западния натиск за постигане на тримесечни резултати и на увеличаващия се активизъм сред акционерите. Някои ръководители от развиващите се икономики пък се притесняваха за цената, която биха платили, зависейки от меркантилния Пекин.