Днешна Венецуела е човешка трагедия почти без паралел. Ако се запази тенденцията, до 2020 г. 8 млн. души ще са напуснали страната – повече отколкото избягаха от Сирия. Това е безпрецедентно за страна, която нито е във война, нито е пострадала от природно бедствие. Главният виновник е социалистическият режим на Николас Мадуро, пише Financial Times.
Мадуро облече революционната мантия на предшественика си Уго Чавес през 2013 г. и докара някога богатата държава до гротескни измерения – икономиката ѝ се сви наполовина през последните пет години.
Петролното производство – опората на икономиката – стана жертва на недостатъчни инвестиции, корупция и загуба на чуждестранна експертиза. Острият недостиг на храна, гориво и лекарства задушават страната, която има най-големите петролни резерви в света.
Въпреки разразилото се бедствие Мадуро и неговите приближени се вкопчиха във властта благодарение на фалшифицирани избори и подкрепата на ключови съюзници като Русия, Куба, Китай и Турция.
Мадуро упорито отказва да се оттегли и да позволи свободни и честни избори. ЕС отговори правилно със замразяване на активи и забрана за пътувания на ключови членове на венецуелското правителство, както и с оръжейно ембарго.
САЩ отидоха по-далеч, налагайки парализиращи санкции срещу Венецуела с явната цел за смяна на режима. Те включваха отрязване на местната централна банка от американската финансова система, блокиране на износа на злато, забрана за достъп до доларовите пазари на акции и облигации, и възпиране на петролния експорт.
Тазгодишните петролни санкции забраняват на американски компании и граждани да правят бизнес с държавната петролна компания PDVSA (Педевеса) и замразяват активите й в САЩ. Те също така препятстват използването на американската финансова система за трансакции, включващи венецуелски петрол, реално разширявайки санкциите извън САЩ.
Ефектът беше незабавен. Производството на петрол през тази година спадна с още 40% от и без това много ниската си база. След като петролът представлява почти целия износ на страната, за Венецуела, която произвежда само една трета от храната си, стана трудно да се издържа.
Ястреби по отношение на Венецуела като съветника по националната сигурност на САЩ Джон Болтън вярват, че тези мерки ще предизвикат бързото рухване на режима на Мадуро, както и на този в Куба, което ще възстанови демокрацията в двете държави.
Някои международни представители обаче предупреждават за зимбабвийски сценарий – режим, който се задържа на власт години наред чрез репресии и обогатява своите ключови членове, докато причинява икономическо опустошение на народа си. Сравненията не трябва да са прекалени. Зимбабве не е петролен производител и никога не е бил толкова богат, колкото бе Венецуела.
Неоспорим факт обаче са степента на човешката трагедия във Венецуела и рязкото ѝ задълбочаване. Мадуро носи основната отговорност – погрешните приоритети на режима му, а не санкциите, са причината за по-голямата част от недостига в страната.
По-строгите санкции на САЩ обаче допринесоха за тазгодишния спад в производството на петрол, което застраши вноса на храни. Тези санкции засега не успяват да свалят Мадуро, нито предотвратиха това високопоставени правителствени лица да преследват други начини да се обогатяват.
Дошло е време да се осъзнае, че макар санкциите срещу хора от правителството на Мадуро и някои от по-широките финансови мерки да са напълно оправдани, петролните санкции рискуват да причинят непропорционална вреда на венецуелския народ. Те трябва да бъдат преразгледани, тъй като гладът би бил твърде висока цена за смяната на режима.
18:35 | 11.09.22 г.