Има привкус на триумф в твърдението на Владимир Путин пред Financial Times, че либерализмът е отживелица. Откакто се завърна на власт през 2012 г. руският президент се опитва да подкопае либералния западен ред. Въпреки това победният му вик е кух, пише британското издание.
Либералната, пазарно-ориентирана демокрация си остава организационният принцип в повечето непетролни държави с най-висок жизнен стандарт, като е жизненоважна за динамизма, който доведе до техния просперитет.
Въпреки това изявлението на Путин е сигнал, че западните политици трябва да ускорят усилията си за защита на либералните ценности от предизвикателството на популистки националисти, тъй като то е реално.
Глобалната доминация след края на Студената война на Америка и ЕС, и на системата, която те представляват, е отминала. Отчасти предизвикателството идва отвътре. Коментарите на Путин са в съзвучие с европейски националисти като Марин Льо Пен, Виктор Орбан и Матео Салвини, а така също и с бившия съветник на Тръмп Стив Банън.
В действителност, със своите мита и пренебрежение към многостранния подход в международните дела, американския президент Доналд Тръмп е, може да се каже, по-голяма заплаха за единството на либералния Запад, отколкото руския му колега. Триумфът на Путин обаче е неоправдан.
Не целият либерализъм е под заплаха. Превъзходството на частното предприемачество и свободните пазари (поне в рамките на отделните нации) в създаването на богатство не е сериозно подкопано. Това, което е изложено на риск, са отворените граници и ценности като социалната толерантност, индивидуалните права, демокрацията и върховенството на закона.
Най-успешната смесица на пазарна икономика с нелиберална политическа система е не Русия, а Китай. Икономическата система на Путин се представя слабо в последните години. Средногодишният растеж, откакто той се върна в Кремъл, е оскъдните 1,1%, благодарение на неуспеха му да диверсифицира стопанството извън природните ресурси и на западните санкции заради военната намеса на Москва в Украйна.
Реалните доходи на домакинствата спадат пет години поред. Традиционната годишна телевизионна пресконференция на Путин показа, че на руския президент му е все по-трудно да удържа общественото недоволство. Малцина чуждестранни лидери сочат Русия като модел.
Макар Америка вече да не се радва на изключителност в сравнение със Стария свят, бедните и потиснати народи по света все още гледат предимно към САЩ и Европа, не само защото са богати, но и защото се възприемат като убежища на свободата. Русия не е магнит нито за бедните, нито за чуждите инвеститори.
Ясно е обаче, че има разочарование сред западните избиратели от либерализма. Финансовата криза засегна доверието в икономическата система и в политическите и бизнес елити. Тя катализира усещането, че твърде много хора загубиха от глоблизацията и имиграцията. Популисткият отговор обаче – да се спуснат бариерите – е неправилен. Търговските войни са склонни да преминават в реални.
За да обуздаят популизма, системните партии трябва да приемат на сериозно оплакванията на гласоподавателите и да намерят иновативни начини да им отговорят. Западните правителства трябва да гарантират, че богатите и мултинационалните корпорации са обложени справедливо, и да ограничат прекомерното заплащане на ръководителите.
Те трябва да инвестират в услуги и инфраструктура, и в образование на работната сила, за да се справи тя в света на роботите и изкуствения интелект. Правителствата трябва и да приемат, че се неизмеримо по-силни и влиятелни, когато обединяват суверенитет в институции, базирани на правилата и ценностите.
Brexit, подобно на изолационизма на Тръмп, е притеснителна стъпка назад. Задачите не са лесни или обичайни, но и не са невъзможни. Вдъхването на нов живот на либерализма е най-добрият начин да се разкрие безплодието на мирогледа на Путин и подобните му.