По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Държавата пласира държавни ценни книжа за 300 млн. лв. Ходът е заради сделката за американските изтребители F-16.
Първият аукцион на ДЦК от година и половина насам приключи при силен инвестиционен интерес. Министерствтото на финансите предложи в сряда две емисии – 10,5- и 20-годишни облигации от по 200 млн. лв., като в крайна сметка от първия матуритет бяха пласирани всички книжа, а от по-дългосрочните 100,6 млн. лв. Така общият обем нов дълг, който държавата пое от вътрешния пазар, е 300,6 млн. лв. при добри условия. Книжата бяха пласирани в подходящ пазарен контекст - лихвите никога не са били по-ниски, а местните институционални инвеститори отдавна изпитват глад за български ДЦК. Доходността по книжата е рекордно ниска – за 10,5-годишните тя е 0,4%, а за другите е 1,6%, което е колкото по 20-годишните облигации по външния дълг.
Набраните средства ще бъдат използвани за плащане на част от сумата по предстоящата сделка за изтребителите, стана ясно от думите на зам.-министъра на финансите Росица Велкова. Ако има сделка, ще се наложи и актуализация на бюджета за 2019 г. и това може да стане още през юли. Покупката на американските изтребители ще увеличи касовия дефицит за тази година от сегашните 0.5% до около 2% от БВП.
Срокът от юли 2019 г., който българските власти си бяха поставили сами за присъединяване на страната към Банковия съюз и т.нар. чакалня на еврозоната (ERM II), няма да се спази и вероятно ще се измести към есента. Доскоро това бяха по-скоро спекулации, но в сряда косвено потвърждение направи финансовият министър Владислав Горанов. "Надявам се влизането на България в ERM II да стане доста преди края на годината. Не виждам пречка да се случи", заяви той в Пловдив по време на икономически форум. Горанов допълни, че "никога не е имало по-добър момент, с по-голямо доверие - и политическо, и икономическо, от страна на нашите западни партньори към перспективата България да влезе в по-близкия кръг на европейска интеграция". През есента се очаква да стане ясно и дали страната остава под мониторинг от Брюксел в областта на съдебната система.
Около 230 хил. касови апарата вече работят според новата наредба към 20 юни, твърдят от Националната агенция за приходите (НАП). Новите изисквания към търговците бяха приети през есента на миналата година с цел да се ограничи сивият сектор. Крайният срок за фирмите, които не са регистрирани по ДДС, е 30 юни. Дружествата, използващи софтуер за управление на продажбите (СУПТО), са със срок до 30 септември. При тях се очакват и най-големите трудности, тъй като наредбата беше написана неясно, а уточняването на спорните моменти продължава.
Българският рекламен пазар достигна 415 млн. лв. за 2018 г., което е увеличение от 12%. Това показва проучване, изготвено за втора поредна година от Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). На рекламния пазар продължава да доминира телевизията, като делът ѝ от медийния микс е 58%, а нетните инвестиции през 2018 г. се равняват на 240 млн. лв. Очакванията са рекламните инвестиции да продължават да се увеличават.
ЕС и еврозоната
ЕС и Южноамериканската конфедерация Меркосур се споразумяха да сключат споразумение за свободна търговия. Преговорите между ЕС и страните от Меркосур Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай започнаха през 2000 г., но бяха прекъсвани. Споразумението има за цел да стимулира търговията и да намали разходите чрез намаляване на митата и други бариери пред търговията. Ако споразумението бъде подписано, то ще бъде най-голямото, което ЕС някога е договаряла по отношение на населението на двата икономически блока.
ЕС се споразумя и с Виетнам за сключването на споразумение за свободна търговия. Договорът бе подписан в неделя. Той предвижда да намали почти всички взаимни мита през следващите години.
Европейската комисия ще прекрати лиценза на швейцарската фондова борса. От 1 юли търговците в ЕС вече няма да могат да търгуват на SIX. Поради тази причина Федералният съвет на Швейцария активира свои мерки за противодействие, които бяха приети преди няколко месеца, и от своя страна забранява търговията с швейцарски акции в ЕС.
Инфлацията в еврозоната остава непроменена на 1,2% през юни спрямо същия месец на миналата година.
Германският канцлер Ангела Меркел даде подкрепата си за Манфред Вебер и Франс Тимерманс като кандидати, останали в надпреварата за председател на Европейската комисия, като изключи еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер. Без да споменава конкретно имената им, Меркел даде да се разбере, че Вебер и Тимерманс са единствените претенденти за поста. Двамата заявиха преди време, че ще участват в рамките на т. нар. процес шпиценкандидат.
САЩ
Всички участващи банки са преминали тазгодишния стрес тест на Федералния резерв на САЩ. Единствено Credit Suisse получи условия от Федералния резерв. Deutsche Bank премина теста за първи път от три години без никакви допълнителни условия. Най-големите американски банки обявиха значителни обратно изкупуване на акции и значително увеличаване на дивидентите след публикуването на резултатите. Камарата на представителите на САЩ одобри 4,6 млрд. долара главно за борба с хуманитарната криза на мексиканската граница. Въпреки това част от парите са предназначени и за сигурността по границите. Демократите обаче не успяха да наложат по-строги изисквания за настаняването на децата. През последните месеци броят на бежанците от държави като Хондурас, Гватемала и Ел Салвадор в Съединените щати непрекъснато нараства.
Доналд Тръмп наложи санкции на духовния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Президентът на САЩ подписа заповед за ограничаване на достъпа до финансови ресурси за Хаменей и неговата общност. Санкциите са били в процес на подготовка от дълго време и не са свързани със свалянето на американски дрон от Иран, заяви Тръмп. Министърът на финансите на САЩ Стивън Манучин също обяви плановете си за санкциониране на външния министър на Иран Мохамед Дшвад Сариф.
Глобалната икономика
Лидерите на групата на 20-те големи икономики предупредиха, че нарастват рисковете за световната икономика, но не заклеймиха протекционизма. Вместо това само призоваха за свободна и честна търговия. В заключителния документ от двудневната среща в японския град Осака, лидерите констатираха, че световният растеж остава нисък, а търговските и геополитическите напрежения се засилват.
"Борим се да осъществим свободна, честна, недискриминационна, прозрачна, предвидима и стабилна търговия и инвестиционна среда, както и да запазим пазарите отворени", казаха те във второ изявление от срещата. В него обаче се въздържаха от отправяне на призив за противопоставяне на протекционизма.
Американският президент Доналд Тръмп и китайският му колега Си Дзинпин са се договорили за ново примирие в търговската им война, премахвайки непосредствената заплаха за световната икономика, въпреки че трайният мир продължава да им убягва. Двете страни са се договорили да възобновят преговорите в областта на търговията, които бяха прекратени миналия месец, съобщава китайската осведомителна агенция Синхуа, като допълва, че САЩ са се съгласили да не налагат нови мита върху китайски стоки. Тръмп заяви, че САЩ ще публикуват комюнике около 15,30 ч. местно време.
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че ще позволи на Huawei Technologies да купува продукти от американски доставчици като отстъпка към Китай след разговорите с президента на страната Си Дзинпин. „Американски компании могат да продават оборудването си на Huawei“, заяви Тръмп на пресконференция след срещата на върха на Г-20 в Осака. „Говорим за оборудване, при което няма голям проблем за националната сигурност“, уточни той.
Миналия месец министерството на търговията на САЩ включи Huawei в черен списък, като забрани достъпа й до американски доставчици, въпреки че много компании успяваха да заобиколят ограниченията. Тръмп се срещна със Си в рамките на срещата на върха на Г-20 в Осака и двамата се договориха за пауза в търговската война между двете страни. Тръмп заяви, че е обсъдил Huawei с китайския си колега в хода на разговорите им. „Казах, че това е ОК, че ще продължим да продаваме този продукт, това са американски компании, които произвеждат тези продукти. Между другото това е много сложно“, каза Тръмп. „Съгласих се да им позволя да продължат да продават този продукт, така че американските компании ще продължат да го правят“, допълни той. Цените на петрола продължиха да растат през миналата седмица. В началото на тази седмица членовете на ОПЕК и други петролни държави ще се срещнат, за да обсъдят как да коригират нивата на производство.
23:33 | 11.09.22 г.