Странно е, когато президентът Доналд Тръмп се жалва от търговския дефицит, докато приветства ефективността на американските санкции, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.
Тръмп не се задоволява с атаките си срещу Китай. Той заплашва да разшири търговската си кампания върху други страни, докато лидерите на Г-20 се срещат в Япония. Тръмп обвини Виетнам, че „злоупотребява почти във всичко”, осъди Европа, че „се готви да се възползва от САЩ”, и критикува търговската политика на Индия.
Междувременно, дългата ръка на американските санкции задушава иранската икономика, понижава акциите на китайските банки на борсата в Хонконг, и оставя главният финансист на Huawei впримчен от канадската съдебна система.
Връзката между дефицитите и санкциите е по-дълбока, отколкото често се смята. Изключителната сила на американските санкции зависи от ролята на долара в глобалната търговия. В предишните противоречия с Техеран Вашингтон не успя да прекъсне достъпа на ирански петрол до чужди държави.
Този път обаче дори ключови клиенти като Индия и Южна Корея внимават да не влязат в конфликт с американското правителство. Международната платежна система Swift миналия ноември се поддаде на натиска на финансовото министерство на САЩ и отряза иранските банки.
Всяка трансакция в долари в крайна сметка трябва да бъде валидирана от американски кореспондиращи банки. В резултат на това всяка икономическа активност по света, деноминирана в долари, е под юрисдикцията на американската Служба за контрол над чуждите активи. Всяка институция, която игнорира този риск, трябва да погледне милиардните глоби, които платиха BNP Paribas, Standard Chartered, HSBC и други през последното десетилетие.
Не само търговията със САЩ е засегната. Суровините, облеклата и полупроводниците са в голямата си част търгувани в долари, поставяйки огромна част от глобалната икономика под контрол на Министерството на финансите на САЩ. Според Банката за международни разплащания (БМР) около 88% от глобалните валутни трансакции през 2016 са включвали долара.
Защо доларите са толкова важни за световната икономика, след като делът на американското стопанство намалява?
Основната причина е огромният им брой. По данни на БМР 11,5 трлн. доларови кредити са били отпуснати на заематели извън САЩ към края на декември, в сравнение с еврови за 3,7 трлн. долара и такива в йени за 450 млрд. долара. Централните банки пък притежават около 6,6 трлн. долара, което съставлява над 60% от глобалните валутни резерви.
Всичко това се дължи на дефицита по текущата сметка на САЩ, който трябва да се балансира от излишък по капиталовата – т.е. от доларови активи, които се разпространяват по целия свят, образувайки кръвоносната система на глобалните финанси.
Със сигурност е възможно (макар и крайно невероятно) изместване на глобалните вериги на доставки до степен, в която САЩ да преминат от дефицит към излишък. За да бъде запазен балансът някой друг от големите икономически блокове – еврозоната, Китай или Япония – трябва да премине към дефицит.
При това положение ще започнат да циркулират повече юани, евра и йени, които да финансират дефицитите по текущите сметки на Китай, еврозоната и Япония. Доларът ще запази статута си на международна разчетна единица за известно време, но постепенно все повече трансакции ще се осъществяват в другите основни валути.
В крайна сметка ще се окажем в ситуацията от периода между двете световни войни, когато никоя валута нямаше претенцията да е основен канал на глобалната финансова система. Може би някоя валута ще успее да измести долара като основна глобална резервна валута, както доларът някога измести паунда.
Това е неправдоподобен сценарий, но в крайна сметка може да се случи, ако САЩ спрат да финансират разходите си чрез задлъжняване към останалия свят. Президент, който е решен да усили американската мощ трябва да подхожда внимателно. Очевидната слабост на Америка в монетарен план всъщност дълго е нейна сила в политически.