Асиметричната войнственост на Иран

Говорителят на иранското външно министерство обяви самоуверено, че Иран ще отблъсне всеки опит за нападение от страна на САЩ: "Няма да допуснем нарушаване на иранските граници и ще се противопоставим решително на всяка американска заплаха", казва Абас Мусауи.

Той направи това изявление само часове след като американският президент Доналд Тръмп отмени в последната минута военен удар срещу Иран. Ако загинат 150 иранци, каквито бяха очакванията в Пентагона, американският отговор няма да е „съразмерен" по сила със свалянето на безпилотния американски дрон, написа Тръмп в Туитър.

Неговата реакция, както и обстрелът на дрона и нападенията срещу два петролни танкера в Оманския залив в средата на юни показват недвусмислено, че Иран е противник, който САЩ не бива да подценяват. Поради няколко причини, пише Керстен Книп в анализ за Deutsche Welle. 

Давид срещу Голиат?

На пръв поглед една война срещу Иран не би трябвало да е кой знае какво предизвикателство за Вашингтон: САЩ имат 44 пъти по-голям брутен социален продукт от този на Иран, отделят 70 пъти повече средства за отбрана, броят на техните бойни самолети надвишава 15 пъти този на техния потенциален противник. Да не говорим за това, че бойната авиация на Иран е прекалено остаряла: тя се състои предимно от стари модели американско, китайско и съветско производство. Закупените някога от САЩ самолети F-14, например, са още от времето отпреди Ислямската революция от 1979 година. Същото важи и за военноморските сили на Иран. Продължаващите вече 40 години санкции си казват думата.

В същото време обаче Иран притежава мощен арсенал от ракети с прецизно насочване, крилати ракети и бойни дрони. Дори и само заради тях една война срещу Иран може да се превърне в огромно предизвикателство за САЩ. В случай на война Техеран навярно ще ги използва не само срещу американски военни цели, а и срещу граждански обекти в региона – например срещу корабите, преминаващи през Ормузкия проток. "С този боен арсенал Иран би могъл да застраши корабоплаването в Персийския и Оманския заливи, както и в Каспийско море. Например чрез използването на подводници, интелигентни торпеда, радиоуправляеми или закотвени мини, както и противокорабни ракети, разположени на сушата, на острови или на кораби", пише във вестник "Arab News" военният експерт Теодор Карасик. Бойният арсенал на Техеран се допълва още от дистанционно задвижвани лодки, бързоходни катери, подводни торпеда и безпилотни бойни самолети. С тях могат да се атакуват танкери, пристанища и офшорни съоръжения. Ефективността на такива нападения може да се повиши значително с използването на отряди от камикадзета.

Техеран би могъл да използва тези оръжия и групирано, а с помощта на касетъчни бомби – да извади от строя и части от противниковата противовъздушна отбрана. А новите методи за водене на електронна война биха позволили на Иран да поразява също командните и комуникационни центрове на врага, както и неговите разузнавателни средства, допълва Карасик. С подобни средства Иран би могъл поне отчасти и поне за определено време да блокира глобалния транспорт на петрол: една пета от всички произвеждани в света количества от тази суровина се транспортират през Ормузкия проток. Ако тесният морски проток между Иран и Арабския полуостров се окаже несигурен за корабоплаване, това ще се усети много сериозно не само в САЩ, но и в редица други страни по света. Съответно голям ще е тогава и натискът над САЩ бързо да прекратят военните действия, или изобщо да не ги започват.

Една сухопътна офанзива крие непредвидими рискове

Освен това не е ясно как би изглеждала една евентуална американска победа над Иран: дали ще е достатъчно само да бъдат унищожени иранските бойни самолети и кораби, което не би затруднило особено американците. С това обаче те не биха постигнали кой знае какво, защото Техеран все още ще разполага със значителна част от своя ракетен арсенал, който навярно ще използва за поразяването на "меки" цели.

Тогава САЩ ще се видят принудени да навлязат и по суша, за какъвто сценарий обаче иранската армия се готви от години. Иран ще заложи на т.нар. мозаечна отбранителна стратегия и на воденето на партизанска война. „Това би изложило на многобройни заплахи всеки завоевателен поход към столицата Техеран и би осуетило потенциалната окупация на страната, се казва в изследване на корпорацията RAND.

Освен това Иран е наясно, че САЩ ще се опитат на всяка цена да избегнат започването на сухопътна офанзива, се посочва в анализ на частната компания „5 Stones intelligenc", която консултира и американското правителство. В анализа се казва още, че широкомащабни военни офанзиви - като тези в Ирак или Афганистан - вече не са по силите на западните държави - най-малкото заради високите разходи за тях.

Извън границите на страната Иран би могъл също така да мобилизира различни милиции, които го подкрепят. Да припомним например включването на бойци от ливанската организация Хизбула във войната в Сирия. Да не говорим, че някои групировки в структурите на Ал Кайда поддържат близки контакти с Техеран. Така например за някои джихадистки акции на Ал Кайда се знае, че са били планирани и финансирани именно от Иран, допълват от „5 Stones intelligence". А за това, че Иран залага на воденето на асиметрична война, говорят красноречиво и изявления от рода на: "Врагът не трябва да знае, какво може да очаква от нас".