Марио Драги миналата седмица изненада много хора, включително и президента на САЩ Доналд Тръмп, като намекна за допълнително облекчаване на паричната политика. Най-важният коментар обаче беше призивът му за общ бюджет на еврозоната като допълнителен абсорбатор на икономически шокове, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.
Това са две искания, облечени в едно – за бюджет на еврозоната и за цикличен компонент. Европейските финансови министри неохотно се съгласиха за миниатюрна версия на първото и отхвърлиха второто.
Бюджетът, който се разглежда в момента, възлиза на 0,01% от БВП на еврозоната. Повечето страни членки, освен Испания, искат бюджетът да бъде чисто структурен – да помага на държави, които провеждат икономически реформи. Мнозинството категорично отхвърля всяка стабилизационна функция на бюджета. Очевидно не може да се стабилизира икономика с толкова малък бюджет. Така че, когато Драги говори за стабилизационен фискален инструмент, става въпрос за нещо много голямо.
Европейските централни банкери за известно време в частни разговори подкрепиха такъв инструмент, но мъдро останаха встрани от политическия дебат. На изпроводяк Драги най-после избра да говори открито. Разбира се, той ще бъде игнориран. Но е прав. Без такъв бюджет на ЕЦБ ще й бъде много по-трудно да направи „каквото и да е необходимо”, за да спаси еврозоната, ако се наложи.
Тази интервенция представлява неудобно искане към лидерите на ЕС в държави, в които целият дебат за еврозоната е сведен до размахване на пръст относно фискалната дисциплина, и където политиците и икономистите обединяват разумното искане за бюджет на еврозоната с неразумното за трансгранични трансфери. Допълнителен елемент на дебата в Германия е широко разпространеното осъждане на монетарната политика на ЕЦБ.
Европейските лидери не искат да се докосват до фискалната стабилизация, защото тя отваря много неприятни последващи дискусии. По-големият бюджет в крайна сметка ще изисква облигации на еврозоната. Националните дългове в такъв случай ще загубят суверенния си статут. ЕЦБ пък ще започне да разчита повече на европейските облигации в монетарните си операции, отколкото на националните. Страните членки ще изпадат в по-лесно в неплатежоспособност и ще емитират по-трудно нов дълг.
Механизъм за фискална стабилизация би преобърнал с главата надолу всичко, което знаем за еврозоната – правилата й за стабилност, законовите процедури, и най-важното - представите за това какво трябва да правят монетарната и фискалната политика и как да си взаимодействат.
10:56 | 14.09.22 г.