Сянката на срива на властта надвисна над султаната на Реджеп Таийп Ердоган.
Горчивото поражение на неговия човек от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в Истанбул - града, който самият Ердоган ръководи дълго време - носи надежда за връщането на по-либералната демокрация обратно в Турция. Как иначе да тълкуваме факта, че Екрем Имамоглу от опозиционната Републиканска партия стана кмет на града с повече от 777 000 гласа „за“?
На първите избори през март той имаше с до 20 000 повече гласа, преди апаратът на Ердоган да анулира всичко поради предполагаеми манипулации.
Може да перефразираме един цитат на Бертолт Брехт - хората са съсипали доверието към правителството на Ердоган: „Ако правителството е недоволно от своя народ, то е длъжно да го разпусне и да избере за себе си нов народ"...
От Запада Ердоган беше навикнал на тежки критики: следствие от постоянни нарушения на върховенството на закона и икономически атаки. Но сега идва положително послание: Volkswagen под ръководството на главния изпълнителен директор Херберт Дийс вероятно ще построи новия си автомобилен завод в Турция, вероятно в близост до Измир.
Инвестиционните разходи: около 1,3 милиарда евро. Правителството на Ердоган възнамерява да подкрепи проекта на VW, очевидно с трицифрена сума в милиони, и да се възползва публично от това. „Не знаем кого искаме да изпратим, ако турският президент пожелае да дойде на откриването на завода“, разкрива вътрешнофирмените затруднения мениджър на VW.
Наблюдателите гледат на промяната на властта в Истанбул, както и в други големи градове, като столицата Анкара и туристическата крепост Анталия, които преминават към опозицията, повратна точка за страната. Държавният глава Ердоган, който спечели общо 14 избори от 2002 г. насам и винаги досега укрепваше властта си, трябва да признае това. Той е на страната на губещите, дори и самият той да не бе кандидат.
Първо, ясно е, че всемогъществото на Ердоган получи сериозен удар със загубата на Истанбул и другите големи градове. Само метрополисът на Босфора представлява една трета от икономическата мощ на страната. Най-големите обществени поръчки се възлагат там, например за мостове, тунели, летища и небостъргачи.
Често през последните години близките до ПРС компании печелиха тези търгове. А с публичните средства за милиони за такива компании и организации ПСР на Ердоган си осигуряваше широка подкрепа от години.
Който обаче сега вярва, че с това е свършено, греши. Опозицията просто стана малко по-силна. Но недостатъчно силна, за да се противопостави на Ердоган и ПСР. Изборната победа на Имамоглу е повратна точка, но с несигурен резултат.
Това лесно може да се разбере, като се разгледат политическите отношения в страната. В общините и големите градове ПСР загуби гласове и трябваше да предаде на опозицията много кметски постове. В общинските съвети обаче ПСР все още често има мнозинството - както е случаят в Истанбул. Градският съвет може частично да оспори решенията на кмета и да парализира местната политика.
Така че да считаме, че в страната ще настъпи политическа промяна, е погрешно. По-скоро Турция е заплашена от политически пат, който може да парализира страната.
10:07 | 10.09.22 г.