Хедж фондовете са под натиск. Джон Полсън, фонд мениджърът, който се прочу с печелившите си залози срещу ипотечните активи по време на финансовата криза в САЩ, затваря лондонския си офис и обмисля да направи фонда си частен. Действията на една от най-видните фигури в индустрията са показателни за проблемите пред сегашния модел, който се бори да открие ролята си през десетилетието на евтини пари след кризата, пише Financial Times.
Полсън не е единственият, за когото последните десет години бяха трудни. Фондът Highbridge на JPMorgan затвори голяма част от своя бизнес. Активите на Man Group, най-големият листнат фонд в света, се понижиха миналата година, след като инвестиционните загуби надхвърлиха постъпленията. Lansdowne Partners, един от най-старите лондонски хедж фондове, също е в затруднение след серия от лоши залози.
През миналата година общата сума на активите на хедж фондовете спадна за първи път от финансовата криза насам, отчасти заради тегленията от фондовете. Мнозина обвиняват за това извънредните парични политики, възприети след финансовата криза.
Според трейдърите количествените улеснения, които подкрепиха акциите, облигациите и недвижимостите, са намалили възможностите за късите продавачи, които печелят от спада в стойността на активите, и за избиращите акции, които могат да видят възможности, които другите пропускат. Възвръщаемостта на хедж фондовете е спаднала от около 18% годишно през 90-те до близо 3% през второто десетилетие на 21 век.
Много от проблемите в сектора обаче се дължат на самия него. Високите такси попаднаха под натиска на по-евтините пасивни фондове, които бяха добре позиционирани да се възползват от общото увеличение в цените на активите. Малко хедж фондове все още следват традиционния модел „2 и 20” – 2% такса управление върху активите и 20% такса доходност върху печалбата. Според изследване на JPMorgan таксите за управление в момента са близо до 1,5% от активите.
Друг проблем пред инвеститорите е, че е трудно да се разграничат наистина добрите мениджъри от тези, които просто са имали късмет. Полсън направи име с контриращи залози през 2007 г., но имаше проблеми с успешното влагане на постъпленията, която тази репутация му донесе, след като заложи на златото, фармацевтиката и срещу германските облигации. Миналото представяне не гарантира бъдещата възвръщаемост.
С все повечето прозорливи инвеститори, които се опитват да експлоатират едни и същи пазарни аномалии, може би стана все по-трудно да се победи пазара. По-ефективният пазар е добра новина за обществото и финансовия сектор като цяло, но не и за инвеститорите в хедж фондове.
Злословниците обичат да критикуват „хищническите фондове” и „финансовите акули”, но месоядните подобряват екосистемата. В миналото хедж фондовете успяха да се препозиционират – много затвориха през 70-те, но индустрията започна да се съживява и да привлича институционални пари през 90-те.
Днес високата възвръщаемост означава, че повечето компании налагат по-високи от всякога такси – фирми като Citadel и Millennium Management налагат допълнителни такси освен тези за управление и доходност.
В крайна сметка тестът за хедж фондовете ще дойде при следващия спад. Секторът вече не се позовава на високата възвръщаемост, а на способността да запази капитала при срив – загубите за вложителите в хедж фондове през миналата година бяха по-малко, отколкото тези на инвеститорите в пасивен индекс върху S&P 500. Хедж фондовете може и да имат своята роля в осигуряването на такава защита, но ще трябва да намалят таксите си.
05:38 | 12.09.22 г.