Федералният резерв вчера удовлетвори всички като запази основната си лихва (в диапазоона 2,25-2,50%), но даде сигнал, че е готов да я намали, ако икономическите данни предпоставят това в името на задържането на експанзията.
Това изглежда разумно, особено на фона на третирането на председателя на Фед Джером Пауъл от Доналд Тръмп като политическа боксова круша, пише в. Wall Street Journal.
Основанията за понижаване на лихвите са, че инфлацията е под целта на Фед от 2% годишно (като не показва признаци за ускоряване), цените на суровините са стабилни и намаляващи, а доларът е силен (след като глобалното търсене на зелената валута е високо). Няма лошо да се изчака до юли, за да се види дали тези ценови тенденции продължават, докато се установи силата на икономиката след последното й леко забавяне.
Комисията за окрития паричен пазар на Фед действа експанзионистично като премахна формулировката „търпелива” (по отношение на паричната политика) от последното си изявление. Президентът на клона на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард е гласувал за снижаване на лихвата, отбелязвайки първото несъгласие от общата политика в ерата на Пауъл. Анонимните предвиждания на членовете на Комисията са разпределени почти по равно между съкращаване на лихвата и запазването й през тази година.
Тръмп продължава да вярва, че Фед е причината за по-слабия растеж, но той пренебрегва несигурността, породена от неговата митническа политика. Ще постигне ли той сделка с Китай или ще наложи нови 25%-ни мита върху китайските стоки? Ще наложи ли 25-процентни мита и върху европейските автомобили? Ще намери ли ново извинение, за да използва отново митата като дипломатическо оръжие, както направи по отношение на емиграционната политика на Мексико? Никой не знае, така че бизнес инвестициите страдат.
Във всеки случай понижаването на лихвите от Фед не е панацея. Финансовите условия вече се облекчиха, след като доходността по дългосрочните облигации спадна. По 10-годишните ДЦК тя достигна 2,02% и е под основната лихва на Фед (по федералните фондове – размяната на депозити между банките). Тази обърната крива на доходността обаче може да е знак за парично затягане, като често е била предвестник на рецесии. Членовете на Фед обаче изглежда мислят, че икономиката има остатъчна сила за растеж в рамките на 2% тази година.
Най-добрата икономическа политика настъпва, когато всеки важен участник борави добре с лостовете, които притежава. Това означава, че Фед трябва да се фокусира върху стабилните цени, докато Конгресът държи данъците ниски, а регулациите – ограничени. Тръмп може да подкрепи своята икономическа кауза по най-добър начин, ако сложи край на митническата несигурност.