Проблемът за ЕС не е в германския икономически модел

Германският икономически модел напоследък получи необичайно сурова критика, най-вече от френския президент Еманюел Макрон, който каза през април, че той „вероятно се е изчерпал”.

Проблемът на Германия днес обаче не е нейният икономически модел, а по-скоро неадекватните икономически политики, както и две дълбоко загнездени илюзии, пише за Financial Times Марсел Фратцшер, президент на мозъчния тръст DIW Berlin и професор по макроикономика и финанси в Хумболтовия университет в града.

Германската икономика се забави рязко, зависимостта й от индустрията е силна, а автомобилният й сектор бавно възприема новите технологии. Зависимостта на Германия от износа я прави уязвима към забавянето на глобалния растеж.

Въпреки това проблемът не е в икономическия модел, който бе ключов за успеха на страната след края на Втората световна война. Отвореността на немската икономика и високата степен на географска и секторна диверсификация на износа, които подпомогнаха процъфтяването й от десетилетия, ще бъдат дори по-важни за растежа на доходите и стабилността на фона на застаряването на населението и наваксването от развиващите се икономики.

Критиката на Макрон, че германският икономически модел не е съвместим с неговата визия за социална Европа е погрешна. Една от силните страни на модела са средните, често фамилни, компании. Това са гъвкави, много иновативни и специализирани фирми със здрави счетоводни баланси и стабилно присъствие на глобалния пазар. Друга традиционно силна страна на модела е социалното партньорство между работодатели и синдикати, както и силната социалноосигурителна система.

Истинският проблем за Германия е, че нейният политически елит е обхванат от две опасни илюзии. Първата е широко разпространеното допускане, че не Германия се нуждае от промяна, а другите европейски държави, които трябва да последват добродетелния германски път.

Трудно може да се каже обаче, че Германия осъществи някакви значими икономически реформи през последното десетилетие, въпреки растящите дисбаланси и уязвимости. Ниското ниво на публични и частни инвестиции допринесе за анемичната производителност извън търговските сектори и доведе до излишък по текущата сметка от 8% от БВП през 2017 г.