При набиращата скорост кампания на демократите за президент на САЩ, пригответе се да чуете много за икономическото неравенство. Кандидатът за президент сенатор Елизабет Уорън, която се издига в социологическите проучвания, се оплака от „нечестната система, която подкрепя богатите и властимащите за сметка на всички останали”. В действителност обаче най-силната икономика от над десетилетие носи ползи на всички американци, пише Анди Паздър за в. Wall Street Journal.
Според априлско изследване на клона на Федералния резерв в Ню Йорк средната начална оферта за заплата се е повишила с 14,4% в периода ноември-март. Вероятността за получаване на оферта за работа пък е най-високата, откакто изследването започва да се провежда през 2014 г., като увеличението е най-силно при хората без висше образование.
Данните за заетостта на Бюрото за трудова статистика от месеци отразяват значителното повишаване в доходите на работническата класа. При безработица, която е на 50-годишно дъно и 14 поредни месеца, в които свободните работни места са повече от безработните, за пръв път от десетилетия е по-трудно да се намерят работници, отколкото квалифицирани кадри. Тази конкуренция за служители вдига заплатите, което свива неравенството.
Заплатите през май за неръководен персонал се повишиха с 3,4% на годишна база – десети пореден месец на ръст от над 3%, след като от май 2009 г. той беше под 3%. Увеличението е още по-голямо при нископлатените работници. В търговията на дребно ръстът е 3,8% през април – 14-ти пореден месец с поне такъв растеж, като през декември бе постигнат рекорд от 1998 г. в размер на 5,1%. Повишението при работниците в хотелите и ресторантите през април е 4,7% - осми пореден месец с ръст над 4% и най-високо ниво от 2008 г. насам.
Големите работодатели придвижват часовата ставка до целта на демократите от 15 долара и без да има увеличение на минималната федерална заплата. В рамките на последните шест месеца Costco и Amazon повишиха минималните си ставки до 15 долара, а в Target те ще достигнат това ниво през следващата година. През април минималното почасово възнаграждение в Bank of America бе вдигнато на 17 долара, като ще достигне до 21 долара през 2021 г.
Минималната работна заплата е лоша политика, а икономическият просперитет я прави още по-спорна. С начална ставка от над 10 долара дори McDonald’s оттегли опозицията си за вдигане на минималната заплата. Главният изпълнителен директор на Walmart наскоро призова за вдигане на минималната ставка, след като компанията му вече плаща средно по 17,50 на час с бонусите. Ако икономиката расте, тази тенденция ще продължи, след като работодателите се съревновават за работници. Според скорошно проучване на Wall Street Journal 70% от запитаните икономисти очакват още по-бърз растеж на заплатите през идната година.
Икономическият растеж няма да премахне неравенството в доходите - и това е добре. Капиталистическите стопанства възнаграждават хората за посрещането на нуждите на другите – техните клиенти. Стив Джобс и Джеф Безос не станаха богати чрез кражби. Те натрупаха прекомерно богатство, защото осигуриха извънредни ползи.
Същевременно политиците, които казват, че искат да намалят неравенството в доходите, надценяват проблема. Сенаторът демократ Бърни Сандърс твърди, че това неравенство е „по-голямо откогато и да било от 1920 г. насам”. Това твърдение е базирано на изследване на Еманюел Саез от Калифорнийския университет, което обаче игнорира влиянието на данъците върху високоплатените служители. Пределната подоходна данъчна ставка в края на 20-те е била 25%, а днес е 37%. То не отчита и социалните ползи. Хранителните помощи, обществените жилища, държавната медицинска помощ и системата за социална сигурност не съществуваха през 20-те.
Анализът на Саез изпуска либералните нововъведения – увеличаването на данъците за богатите и повишаването на помощите за нуждаещите се. Така Сандърс, Уорън и други настояват за правителствени действия за преустановяване на според тях дългосрочния и рязко влошаващ се тренд на неравенството, но не вземат под внимание какво влияние ще окажат тези действия върху самото неравенство.
Изследване от 2018 г. на икономистите Дейвид Сплинтър (от Комисията по облагането към Конгреса) и Джералд Аутен (от Службата за данъчни анализи към Министерството на финансите) достигна до съвсем различни изводи. Сплинтър и Аутен вземат 1960 г. като базова година и използват мерки за доходите преди и след данъци, включително и правителствените трансфери. Те откриват, че делът на най-богатия 1% от населението в общия доход се е покачил само с половин процентен пункт от 1960 г. насам. За сравнение според Саез този дял е скочил с две трети за същия период.
Без значение как измервате неравенството в доходите, най-ефективният начин да го намалите е чрез политики за насърчаване на растеж, увеличаващ заетостта и заплатите. За разлика от преразпределението чрез правителството, икономическият растеж създава конкуренция между работодателите, която вдига възнагражденията на работническата класа. Точно това се случва в момента.
02:31 | 14.09.22 г.