Като женена двойка, която е заедно, само защото се страхува, че разводът ще е твърде скъп, управляващата в Германия „голяма коалиция” между Християндемократичесия съюз (CDU) и Социалдемократическата партия (SPD) е партньорство, изпразнено от съдържание, пише Тони Барбър за Financial Times. Напреженията се усилват вътре и между партиите, които възстановиха германската демокрация след 1945 г. и осигуриха на страната просперитет и политическа стабилност, непознати в нейната история.
Търканията са показателни за по-дълбока тенденция, а именно фрагментацията на германския политически пейзаж. Той сега се състои от шест партии, или дори седем, ако броим отделно Християнсоциалния съюз (CSU), баварският побратим на CDU.
Безизходицата изисква нова неизпробвана досега коалиция на национално ниво, особено ако управлението на CDU-SPD се разпадне. Преждевременни избори могат да доведат до допълнителен спад на подкрепата за двете водещи партии. Съставянето на нова коалиция няма да е лесно.
Необичайна характеристика на сегашната система е, че тя включва две партии – дясната Алтернатива за Германия (AfD) и радикалната лява Die Linke, на всяка от които се гледа като на черна овца от партиите в центъра. В скорошно изследване на YouGov най-голямо предпочитание има за лявоцентристка коалиция между SPD, Зелените (който според някои проучвания са най-популярната партия в момента) и Левите.
Източногерманските корени на Левите и враждебността им към немското членство в НАТО обаче са трудни за преглъщане от потенциалните им коалиционни партньори. Германската история през XX век и модерната ѝ политическа култура (да не споменаваме скорошното отрезвяващо наблюдение на поведението на управляващата в Австрия крайнодясна Партия на свободата) пък напълно изключват каквато и да било роля в управлението на AfD.
Умерената опция за тристранна коалиция, обединяваща CDU, Зелените и либералните Свободни демократи, бе проучвана безрезултатно след изборите за Бундестаг през септември 2017 г. Трябва да се опита нещо различно, включително опцията за първата в Германия коалиция, водена от Зелените и с техен канцлер. Откакто Ангела Меркел (от CDU) стана канцлер през 2005 г. четири от петте германски правителства бяха големи коалиции. Тази формула се изчерпа.
Успешните големи коалиции подкрепяха и двете крайности на политическия спектър, точно както бившата западногерманска коалиция в периода 1966-1969 г., първата по своя род, даде подкрепа за студентското протестно движение. В същото време неотклонният стремеж на Меркел към консенсусен центризъм разстрои консерваторите в CDU, раздразни левичарите в SPD и накара бизнеса да пита разочарован зад какво изобщо стои голямата коалиция.
19:34 | 13.09.22 г.