Серия от разговори с представители на администрацията на Тръмп на различни нива, както и с изявени демократи, водят до два ясни и притеснителни извода, пише Уолтър Ръсел Мийд за Wall Street Journal.
Първо, САЩ са все по-близо до исторически завой в отношенията си с Китай, след като нагласите и от двете страни на политическия спектър се втвърдяват. Второ, не сме готови за това, което се задава.
По някакъв начин ситуацията е сравнима с тази от средата на 40-те, когато САЩ и Съветският съюз бързо преминаха от съюз към Студена война. Президентът Труман, както и шепа служители на Държавния департамент и Министерството на отбраната, съзряха отрано сблъсъка, докато общественото мнение реагира по-бавно.
Прочутата реч на Чърчил за „желязната завеса” от март 1946 г. бе широко критикувана като твърде остра. Труман, който присъства на нея и я аплодира, трябваше да се дистанцира от твърдия курс на Чърчил.
Трябваше да мине комунистическият преврат в Чехословакия през февруари 1948 г. и да започне въздушният мост с доставките към Западен Берлин, за да осъзнае американското общество реалността на Студената война.
Днес, както Вашингтон, така и Пекин, се подготвят за някакъв вид дългосрочно съперничество. Както обаче малко наблюдатели през 1946 г. можеха да си представят 40-годишно глобално противопоставяне, така сега, нито американците, нито китайците, могат да предвидят мащаба и последиците от назряващото противоборство. Вероятно е то да отразява по някакъв начин Студената война, но и да се различава коренно от нея по друг.
Сред въпросите, които още нямат отговор, е този за това как идеологията – контрастът между авторитаризма на Китай и плуралистичната американска система – ще оформи следващата ера на световната политика.
Дали съперничеството ще се състои по време на срещи на ООН и в столиците на отдалечени държави, както по време на Студената война? Къде това съперничество ще бъде най-ожесточено – в Източна или Южна Азия, Африка, Латинска Америка, Европа, или в космоса?
Как съревнованието ще засегне живота на американците – чрез икономически протекционизъм, наблюдение или военна мобилизация? Как ще засегне технологиите и висшето образование? Какво влияние ще имат кибер технологиите и другите хибридни заплахи върху баланса на силите? Дали задълбочените икономически връзки между държавите ще смекчат дипломатическото и военното съревнование или ще го изострят?
Трудно е да се подготвим за съперничество с толкова много неизвестности, но древният китайски стратег Сун Дзъ (авторът на „Изкуството на войната” – бел. прев.) дава съвет, който все още е валиден: „Ако познаваш себе си и врага, не трябва да се страхуваш и от стотици битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, ще имаш толкова победи, колкото и загуби. Ако не познаваш нито себе си, нито врага, ще губиш всяка битка.”
21:53 | 09.09.22 г.