Ядрената енергетика е в опасност от отмиране като значителен източник на електричество, пише Ник Бътлър за Financial Times. Затихването ще бъде постепенно, но е вече видимо в Германия и САЩ, като тенденцията вероятно ще бъде последвана във Франция, Южна Корея, Испания, Швейцария и Белгия. В много други региони ядрените централи застаряват, като на някои животът ще бъде удължен, но други няма да бъдат заместени от нови мощности.
В някои случаи процесът ще отнеме десетилетия – във Франция той ще започне през 2030 г., докато плановете на Южна Корея се простират чак до 2060 г. Западането в САЩ ще бъде определено от решението на съда относно субсидиите към ядрения сектор и от опитите да се промени съществуващото законодателство, за да се ограничи подкрепата за възобновяемата енергия.
Тези процеси ще бъдат отчасти балансирани от развитието на ядрената енергетика в Китай, Индия и може би Близкия изток. В Япония секторът ще възстанови част от пазарния си дял, след като някои от затворените след инцидента във Фукушима реактори заработят отново.
Тенденцията обаче е ясна – ядрената енергетика ще задоволява все по-малък дял от глобалното търсене на енергия. Нов доклад на Международната агенция за енергетика (МАЕ) описва подробно какво се случва в момента и дълбоко съжалява за западането на ядрената енергетика – изненадващ извод от организация, която обикновено е съвършено неутрална по отношение на различните технологии. Гледната й точка е, че ядрената енергия е от съществено значение за енергийния преход към икономика с по-ниски въглеродни емисии.
Ядрената енергия със сигурност би могла да бъде част от процеса на трансформация, но както докладът дава ясно да се разбере, има основателни причини, поради които потребителите и инвеститорите не са се втурнали към тази опция. Сериозните инциденти в сектора – от Три Майл Айлънд в САЩ през 1979 г. до Фукушима в Япония през 2011 г. – повишиха възприятията за риск.
При нормално функциониране ядрената енергия е безопасен източник, но серията от инциденти – всеки свързан с объркване и лоша комуникация от индустрията и правителствата – подкопа общественото доверие. Новият документален филм за Чернобил, който се излъчва по телевизиите, само ще затвърди тези опасения.
Проблемите на сектора обаче не са ограничени само до страха – рационален или не. Икономиката е също от толкова голямо значение. Налагането на наднационални регулации, които не отчитат различните нива на риск е една бариера. Истинският проблем обаче е в самата индустрия.