Ядрената енергетика ще отмре, ако остане неконкурентна

Стандартизираните програми за ядрено развитие, използващи относително прости реактори, могат да бъдат мнгого ефективни, като осигуриха базата за успеха на сектора във Франция в миналото и в Китай сега. Бизнесът обаче беше изкушен от развиването на реактори с голям мащаб, като Европейския херметизиран реактор (ЕХР), чието изграждане е много сложно.

Фламанвил, новата ядрена централа в процес на строителство в северна Франция, бе замислена като витрина на ЕХР, но пускането й закъснява с повече от осем години, а бюджетът й надхвърля първоначалния с над 7 млрд. евро. ЕХР в Хинкли Поинт (Великобритания) също закъснява с години, като е дори още по-скъп. Ако централата в Хинкли изобщо бъде пусната, британските потребители ще бъдат натоварени за десетилетия с цена на електричеството, която е индексирана за 35 години напред спрямо изключително високото ниво от 92,50 паунда за мегаватчас, определено първоначално през 2013 г.

Фаталният икономически проблем за индустрията е, че високите разходи за нови ядрени мощности станаха по-видими на фона на рязкото спадане на цената на енергията от ветрогенератори и соларни панели през последното десетилетие. С напредването и на технологиите за съхранение на енергия, алтернативните доставки в голям мащаб на нисковъглеродна енергия стават достъпни, като при това те не носят рисковете на ядрените централи.

Потребителите и политиците може и да не разбират сложността на енергийния бизнес, но те рабират от цени, също както инвеститорите знаят, че забавянето на изграждането и превишаването на бюджетите означава по-ниска възвръщаемост. Финансовите проблеми във Фламавил и Хинкли Поинт вероятно нанесоха повече щети на перспективите пред ядрената енергетика, отколкото инцидентът във Фукушима.

Докладът на МАЕ не отчита потенциала за понижаване на цената на възобновяемата енергия и способността й да осигури големи количества евтина нисковъглеродна енергия в бъдеще. Докладът не споменава и тенденцията за разпръснати доставки на електроенергия, която намалява нуждата от централизирано производство в големи обеми.

Очевидно, ако ядрената енергетика отмре, ще бъдат необходими големи инвестиции в другите източници на доставка и в преносната система. Докладът на МАЕ обаче разчита на поредица от негативни допускания за развитието на възобновяемата енергия.

Затихването на ядрената енергетика е напълно възможно и може да се случи по-бързо от предвижданото от МАЕ. То също така е напълно управляемо. Преминаването към нисковъглеродна икономика ще стане, когато технологиите позволят такава енергия, която е конкурентна на останалите. Ако ядрената енергетика може да го направи, то тя ще спечели. Ако обаче остане неконкурентна, западането й е неизбежно.