30 години след Тянанмън Китай е по-авторитарен, но и много по-успешен

В САЩ и Европа 1989 година се свързва с падането на Берлинската стена. Но има и друга 1989 година. Пет месеца преди да рухне стената, китайската армия нахлу на площад Тянанмън и смаза студентското движение за демокрация (с цената на стотици или дори хиляди жертви – бел. ред.) Днес се навършват точно 30 години от това кърваво събитие, припомня Гидеон Рахман във Financial Times.

От западна гледна точка тогава драматичните събития в Берлин изглеждаха по-значими глобално. Китай бе просто една страна, макар и голяма. Тя все още бе бедна и неразвита. Империята на Съветския съюз, който бе втората суперсила по време на Студената война, се срина. Студената война свърши. Западът победи. Демокрацията победи. Смяташе се, че в исторически план Берлин със сигурност има по-голямо значение от Пекин.

След тридесет години обаче това вече може би не е така. Сега можем да допуснем как бъдещите историци заключават, че най-важното събитие на 1989 г. е било потушаването на бунта на площад Тянанмън. То осигури контрола на комунистическата партия върху властта, който направи надигащата се сила на 21 век автокрация, а не демокрация.

Китайската автокрация вече не изглежда аномалия. Глобалното разпространение на демокрацията, което изглеждаше необратимо през 90-те, се оказа, че не е такова. Последният доклад на Freedom House, който следи политическите свободи по света, прави тъжни констатации. През февруари той установи, че 2018 г. е 13-та поредна със спад на свободата в глобален план, като предупреди, че демокрацията е в отстъпление.

След падането на Берлинската стена западните интелектуалци бълваха материали за триумфа на либералната демокрация, като прочутото есе на Франсис Фукуяма за „края на историята”, публикувано през 1989 г., а после превърнало се в книга.

Днес най-добре продаваните книги имат заглавия като „За тиранията” и „Как демокрациите умират”. Тези страхове за демокрацията често имат повече общо със събития в самия Запад, по-конкретно избирането на Доналд Тръмп, отколкото с развитията в Китай. Но промяната в настроенията на интелектуалците също представлява мълчаливо признание, че Китай е постигнал това, което изглеждаше невъзможно през 1989 г.

По време на еуфорията, последвала падането на Берлинската стена, коненсусът сред елитите на Запад бе, че рухването на Съветския съюз е доказало, че автокрациите не могат да успеят икономически. От това следваше, че Китай или ще стане демокрация, или ще се провали икономически, както повеляваше тогава хегемонията на западния либерализъм.