Финансовите пазари се фокусираха изключително върху търговската война между САЩ и Китай, а наскоро – и върху възможността от технологична война, базирана на американските санкции срещу Huawei, пише Гавин Дейвис за Financial Times.
Търговската война първоначално прие централна роля в пазарната психология през последното тримесечие на 2018 г., когато влошаването на търговските отношения между САЩ и Китай съвпадна със срива на борсите по света. През последните седмици има знаци, че същото може да се повтори.
Бившият финансов министър на САЩ Лорънс Самърс коментира, че това е загадка, тъй като според макроикономическите модели директният икономически ефект от увеличените мита вероятно ще е доста малък и със сигурност недостатъчен, за да обясни големи колебания на пазарите на акции.
Неговото обяснение е, че пазарите не са фокусирани единствено върху ефекта от митата, но и върху нарастващата възможност от голяма икономическа и стратегическа конфронтация между двете водещи световни икономики, която може да надхвърли търговията. В най-лошия сценарий много от ползите за глобалния растеж, произтичащи от десетилетията на глобализация, може да бъдат загубени.
Дейвис възприема донякъде аргументите на проф. Самърс. Пазарите изглежда реагират на променените рискове, а не на промени в очакванията.
Има обаче и друго обяснение, а именно, че сривът на борсата в САЩ в края на миналата година не е бил в резултат на търговската война, а на други неочаквани икономически събития. Това се подкрепя от факта, че последното и най-сериозно изостряне на търговската война в началото на май бе съпътствано от умерен спад на щатските акции от около 6% - много по-малък от този през декември.
Измервайки несигурността от търговската война, икономистите от компанията Fulcrum изчислиха седмичен индекс на шоковете от митата, който е извлечен от търсенията в Google на такива термини от 2016 г. От март 2018 г. насам е имало пет големи изблика на търговска несигурност.
Влошаването на връзките между САЩ и Китай през май е причинило най-големия скок в индекса на търговската несигурност. Това е логично, след като последният епизод от напрежението включваше заплахи за много по-големи американски мита върху вноса от Китай и Мексико, октолкото се смяташе през миналата година, както и директни санкции срещу Huawei – най-големият китайски доставчик на телекомуникационно оборудване. В отговор Китай изглежда възприе по-остър тон отпреди, включително завоалирани заплахи за продажба на американски ДЦК и ограничения върху доставките на редкоземни елементи в САЩ.
Друг модел на Fulcrum ни позволява да изследваме шоковете, които претърпя индексът S&P 500 от октомври насам. Ключовият момент е, че спадът на американските борси през последното тримесечие на 2018 г. бе в резултат от комбинация на няколко различни икономически шока, докато търговските събития от май тази година не бяха съпътствани от други неблагоприятни шокове.
Моделът посочва негативни шокове през последното тримесечие на 2018 г. във вътрешното търсене в САЩ, външното търсене, толеранса към риск и затягането на паричната политика. Някои от тези променливи може и отчасти да са били свързани с шоковете от търговската война, но това е много трудно да се докаже.
Най-важният фактор – рестриктивната монетарна политика – настъпи, защото Фед упорито говореше за вдигане на лихвите въпреки влошаващите се икономически условия и спадащи пазари. Изглежда Фед научи по болезнен начин урока си и бързо смекчи тона.
В заключение може да направим три извода:
Първо, пазарите реагират на променените рискове, а не на промени в очакванията, като реакцията спрямо тръговската война не е постоянна във времето.
Второ, последните търговски напрежения може и да са усилили рисковете повече, отколкото през миналата година, но развитите пазари реагираха по-малко отпреди.
Трето, това се случи, главно защото този път нямаше негативни парични шокове от Федералния резерев.
При положение, че Фед остане експанзионистично настроен, развитите пазари би трябвало да устоят на търговската буря по-добре, отколкото през миналата година.