Регулаторите прекрачиха всички линии, за да се справят с последната финансова криза, но може да им се наложи да отидат дори още по-далече, когато следващата дойде, пише Джеф Кокс за CNBC.
При бъдеща криза може да настъпи радикализация на ответните мерки, показва анализ на AB Bernstein, който разглежда както избледняващите ефекти от настоящите мерки, така и формата, която те може да придобият в бъдеще.
Те може да се изразят в прилагане на модерната парична теория – използване на правителствен дълг за стимулиране на растежа, отрицателни лихви или хеликоптерни пари (печатане на пари от централните банки – бел. ред.)
Тези действия биха били далеч по-амбициозна версия на това, което експертите от Bernstein наричат „наложен модел за стимулиране”, който използва увеличение на дълга и балони при активите, за да направлява цикличния растеж, когато дългосрочният тренд на американската икономика е под средния в исторически план.
„Въпросът в крайна сметка е не дали в бъдеще ще има повече стимули, а колко креативни и големи ще бъдат те”, отбелязва Филип Карлсън-Жлезак, главен икономист за САЩ в AB Bernstein. „Смятаме, че намаляващата ефективност на сегашния модел е важен фактор за вероятната му радикализация.”
Карлсън-Жлезак се противопоставя на аргумента, че на регулаторите им свършват амунициите, макар че признава, че сегашния набор от инструменти губи ефективността си.
Рецептата на регулаторите в разгара на кризата от 2008 г. включваше сваляне на лихвите от Фед близо до нулата и осъществяването на три кръга на количествени улеснения (покупка на финансови активи от централната банка – бел. ред.) Резултатът бе икономическа експанзия, която е съвсем близо до поставянето на рекорд по продължителност, но и която преминава при по-нисък от потенциалния растеж. Същевременно Уол Стрийт се наслаждава на най-дългия бичи пазар в историята,
„Сегашният модел изглежда изхабен, след като домакинствата са все по-малко склонни да поемат прекомерен дълг, а ниските лихви губят ефективността си”, посочва Карлсън-Жлезак.
„Спадащата ефективност е важна, защото тя увеличава шансовете при следващата криза стимулиращите мерки да се окажат недостатъчни и да се прибегне до по-агресивни, за да се постигне същият резултат.”
09:40 | 13.09.22 г.