Човечеството може да се приспособи към повишените морски нива

Вероятно сте видели последните тревожни заглавия: Надигащото се морско ниво в резултат на климатичните промени може да наводни 187 млн. души, като ги накара да напуснат домовете си. Не им вярвайте, пише Бьорн Ломборг за Wall Street Journal.

Въпросната цифра е нереалистична и всъщност въобще не е нова. Тя се появява в изследване, чиито автори са я взели от друго изследване, публикувано през 2011 г. По-старото изследване всъщност допуска, че 187 млн. души могат да бъдат принудени да напуснат домовете си при малко вероятното събитие през следващите 80 години да не се направи нищо за приспособяването им към по-високото морско ниво.

В реалния живот, обяснява изследването от 2011 г., хората се адаптират проактивно, като тази адаптация може значително да смекчи възможното въздействие. Това означава, че проблемът с климатичните бежанци почти изчезва. Реалистичните оценки свиват броя на засегнатите от повишените морски нива до диапазона 41 000 – 305 000. По-трезвите изследвания обаче привличат по-малко внимание от преувеличените спекулации.

Сценариите, очертани от панела за климата към ООН, показват, че към края на века светът ще бъде много по-богат и по-устойчив. Това означава, че ще можем да се справим с предизвикателства като наводненията, точно както са го правили много по-бедни общества в продължение на векове.

Сега разполагаме с повече ноу-хау и технологии отвсякога, за да построим диги, приливни бентове и язовирни стени, да разширим бреговете и да създадем дюни, да изградим базирани на екосистемата бариери като буферите от мангрови дървета, да подобрим строителните техники и да използваме ландшафтното планиране и управелението на рисковете, за да минимизираме наводненията.

Журналистите, търсещи стряскащи заглавия, са подпомогнати от климатолозите, които игнорират адаптацията, както и от PR екипи.

Изследване от 2018 г. разглежда два сценария. В първия морското ниво се надига с близо метър през следващите 81 години, като се приема, че не се изграждат никакви диги. Разходите при този сценарий биха били колосалните 14 трлн. долара глобално на година.

Авторите обаче признават, че това няма да се случи – „Ясно е, че всички крайбрежни нации ще продължат да се адаптират в различна степен към повишените нива на моретата”.

Във втория сценарии изследването се опитва да отчете адаптацията, като достига до извода, че разходите за предотвратване на наводненията ще спаднат с 88%. Разбира се, медиите акцентираха върху първия сценарий и изведоха в заглавия числото 14 трлн.

Всяка година по света три милиона души биват наводнявани, като щетите са за 11 млрд. долара плюс още 13 млрд. за изграждане на диги, или общо 0,05% от глобалния БВП.

Във влиятелното изследване от 2011 г. авторите проучват какво би се случило в един по-ралистичен свят, в който хората се приспособяват успешно. Те откриват, че дори при сценариийте, допускащи най-висока температура, похарчването на допълнителни 0,003% от БВП за защита ще намали принудителните изселвания поради наводнения с две трети. Съвкупният разход пък би се свил от 0,05% на 0,008% от глобалния БВП.

Климатичните промени са реални и трябва да се заемем с тях, но когато се иска от нас да похарчим трилиони долари за политики, които биха променили световната икономика, имаме нужда от нещо повече от шумна реклама.