Повече от три десетилетия Чернобил е символ на потенциалната опасност от атомната енергия. Най-тежкият ядрен инцидент в историята имаше опустошителен ефект върху околната среда в Украйна и Беларус.
Едно поколение по-късно обаче природата и хората се адаптираха по някакъв изненадващ начин, пише Алекс Торнтън на сайта на Световния икономически форум.
Събитията от 25-26 април 1986 г. са добре документирани, въпреки съветската тайна по време на Студената война. Тест за безопасност се е провалил, довеждайки до експлозия в четвърти реактор и пожар, който бушува повече от седмица.
Изпуснат е облак от радиация, който се разпространява първо в местната атмосфера, а после и над голяма част от Европа. Оценено е, че отделеният радиоактивен материал е бил 400 пъти повече от атомната бомба над Хирошима.
31 човека загиват непосредствено в резултат от експлозията или от остра лъчева болест. Трудно е да се оценят всички жертви на аварията, но според Световната здравна организация броят им ще достигне 4000 в резултат от облъчването и последвалите ракови заболявания.
Беше въведена 30-километрова забранителна зона, която доведе до евакуацията на стотици хиляди хора, повечето от които така и не се завърнаха. Десетки градове и села бяха изоставени.
Ефектът върху местната среда бе катастрофален. Близкият горски район стана известен като „Червената гора” заради ръждивия цвят на игличките, падащи от мъртвите борови дървета. Това все още е едно от най-радиоактивните места в света. Животните и растенията претърпяха мутации, потиснат растеж и поведенчески аномалии.
Днешен Чернобил обаче е далеч от представата ни за пустош.
Увреденият реактор бе първоначално покрит от огромен бетонен саркофаг, за да се спре изпускането на радиация. През 2016 г. бе изграден нов щит – най-голямата подвижна стоманена структура в света – който представлява гигантски хангар върху цялата централа. Вътре в него работниците продължават да обезопасяват мястото. Те наблюдават радиацията, като планират да премахнат саркофага и да отстранят ядреното гориво.
В района се завърнаха туристите, макар че са държани настрани от най-радиоактивните точки. Всяка година идват десетки хиляди души, за да видят руините на изоставените градове.
Срещу старата централа соларни панели произвеждат електричество, достатъчно да захрани 2000 апартамента. Това е колкото икономически проект, толкова и знак за възстановяване и ново развитие за местните хора.
Това възстановяване е най-видимо в природата. Въпреки че животните и растенията в забранителната зона все още носят белезите на радиацията, животът намира начин да се приспособи. Например жабите в зоната са по-тъмни, което може да има даде допълнителна защита срещу радиацията.
В действителност част от забранителната зона се превърна в убежище на биоразнообразието. Изследователите откриха нарастваща популация на кафяви мечки, рисове, европейски бизони и коне на Пржевалски. Неочакван страничен ефект от евакуацията на хората в областта е възникването на своеобразен резерват за диви животни.
В резултат на всичко това някои учени достигат до два извода. Първо, животните и растенията са може би по-устойчиви на радиацията, отколкото първоначално се смяташе. И второ, последиците от най-голямото ядрено бедствие може да се окажат по-малко вредни за природата от ежедневната човешка дейност.
От вас зависи дали ще приемете това като надежда или като предупреждение за нашето влияние върху планетата, завършва Торнтън.