Търговската война между САЩ и Китай не показва признаци за уталожване, като всяка от страните вдига митата. От американска гледна точка тези мита може да изглеждат инфлационно, след като се поемат от вносителите, които след това ги прехвърлят на потребителите.
В действителност обаче митата е по-вероятно да бъдат дефлационни, след като прваителствата, бизнесът и потребителите по цял свят реагират съответно, а търговската война се отразява на глобалния икономически растеж, пише Гари Шилинг за Bloomberg.
Enphase Energy и SolarEdge Technologies, които контролират по-голямата част от пазара за жилищни соларни конвертори планират да отворят заводи в Мексико и Виетнам. Производителят на телекомуникационно оборудване Ericsson се готви да пренасочи някои свои операции от Китай към САЩ, Естония, Бразилия и Мексико. Базираната в Тайван AsusTex Computer пренасочва част от производството си от Китай към Тайван и Виетнам. Stanley Black & Decker планира да върне производството си на гаечните ключове Craftsman от Китай в САЩ. Whirlpool премества производството на някои малки кухненски уреди от Китай в САЩ.
Трайната загуба на важни експортни сектори, разбира се, поставя Китай под натиск да се разбере със САЩ за търговията. В същото време ответните мерки на Китай са възпрепятствани от факта, че страната зависи от САЩ за ключов внос. Само 14% от китайските полупроводници идват от вътрешни доставчици, като страната е внесла чипове за 6,7 млрд. долара през миналата година. Освен това американските производители на чипове са обект на 25% китайски мита и в отговор насочват продуктите си към Китай чрез трети страни.
След като американските потребители харчат по-малко след разочароващия шопинг сезон в края на 2018 г., много вносители и търговци на дребно се принуждават да свият маржовете си, за да избегнат изцяло прехвърлянето на митата върху потребителите. По данни на Bank of America Merrill Lynch търговците на дискреционни стоки, с изключение на интернет търговците, се очаква да претърпят свиване от 5,2% в маржа на печалбата.
Възможен е бъдещ натиск върху маржовете, след като търговците на дребно не могат да вдигнат цените (за да прехвърлят митата на потребителите), защото ще намалят продажбите си. За да се компенсират изцяло 25%-те мита, средните цени ще трябва да се покачат с 2,3%. Ако търговците не са в състояние да повишат цените, то митата ще намалят печалбите им средно с 39% през тази година. Home Depot например планира да разпредели разходите за мита върху повече продукти, за да ограничи влиянието върху продажбите.
Потребителите просто отказват да приемат увеличението на цените. Опитите за такова са посрещнати с пренасочване към по-евтини търговци.
Федералният резерв е притеснен, че очакванията за ниска инфлация или дефлация осуетяват потреблението, тъй като потенциалните купувачи отлагат покупките. Изследване на Фед показа, че инфлационните очаквания през април са на най-ниските си нива от 2017 г. насам. Председателят Джером Пауъл каза по-рано през май, че това може да затрудни реакцията на централната банка при икономически спад.
По-силният долар също потиска цените на американския внос. Цената на вноса от Китай през април се е понижила с 1,1% на годишна база – най-големият спад от две години. Спадащите цени на вноса принуждават местните производители също да намаляват цените, по този начин компенсирайки по-високите мита.
Цените на износа също спадат, което навежда на мисълта, че митата и търговската война с Китай може да се окажат дефлационни, а не инфлационни, с което ще засегнат и без това забавящия се глобален икономически растеж. МВФ вече прогнозира 3,3% ръст на световния БВП през тази година и 3,6% през 2020. През октомври оценките бяха за растеж от 3,7% и през двете години.
Ако сте били разтревожени, че Фед ще реагира прекомерно (чрез вдигане на лихвите – бел. ред.) на инфлация в резултат от търговската война, по-добре се успокойте. По-вероятно е Фед да снижи лихвите по-скоро от очакваното заради дефлационните последици от търговските спорове.
09:15 | 13.09.22 г.