Предизборната кампания беше изтощителна за Манфред Вебер: от началото на годината водещият кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) посети 25 държави, включително и България, покривайки около 45 000 километра. Екскурзията в цяла Европа му струваше няколко килограма телесно тегло, смятат наблюдателите от Брюксел.
И след изборите в неделя обаче няма да си почине. Вебер едва сега започва истинската работа. За него европейските избори са само първият мач от дълго надбягване с много препятствия. Целта е позицията на президент на Европейската комисия. Вебер може да я постигне толкова по-лесно, колкото по-добри са резултатите на консервативната Европейска народна партия.
Резултатите в понеделник сутрин показват, че пътят на Вебер няма да е лесен. Според предварителните резултати групата на ЕНП губи 38 места, а европейските социалисти губят 37 места. Победителите в изборите са либералите и Зелените, както и някои десни популистки партии.
Веднага след изборите започва сложната властова игра за най-важната топ позиция на ЕС. Първият актьор ще бъде председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. Италианецът трябва да свика така наречената конференция на президентите във вторник сутринта. В нея участват всички лидери на групите в Европейския парламент.
Те трябва да установят дали абсолютно мнозинство от Европейския парламент е готово да избере един от водещите кандидати за председател на Комисията. Такъв беше случаят през 2014 г.: Християндемократите и социалдемократите се споразумяха за Жан-Клод Юнкер веднага след европейските избори.
Този път нещата са много по-сложни. Консерваторите и социалистите загубиха своето общо обикновено мнозинство, така че ще е необходима поне една трета политическа група, за да избере ръководителя на Комисията. А почти не се очаква консерваторите, социалдемократите, либералите и/или Зелените бързо да се споразумеят за името на наследника на Юнкер.
Ако няма мнозинство, трябва да се намери такова. С тази задача лидерите на фракциите вероятно ще натоварят водещия кандидат, спечелил изборите. Това ще бъде Манфред Вебер, защото социалдемократите с водещия техен кандидат Франс Тимерманс не успяха да постигнат изненадващ успех и изостават значително зад ЕНП, въпреки че лидерът на парламентарната им фракция Удо Булман продължава да настоява, че Тимерманс има „повече от реалистичен шанс" за най-високия пост.
След изборите не само Европейският парламент трябва да сондира мненията, но и Европейският съвет на правителствените ръководители. Председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск покани 28-те държавни и правителствени ръководители в Брюксел за вечеря във вторник вечерта.
Според Договора за ЕС ръководителите имат право да номинират някой за наследник на Юнкер. При това обаче те трябва да вземат предвид резултатите от европейските избори. Не си струва да се назначава жена или човек, който няма шанс за мнозинство в парламента.
Малко вероятно е лидерите да обявят фаворита си за най-важния пост на ЕС още във вторник вечерта. Председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск възнамерява първоначално да говори по процедурните въпроси. В края на краищата тази година има четири важни длъжности за заемане: ръководители трябва да се намерят не само за Европейската комисия, но и за Европейския парламент, за Европейския съвет и за Европейската централна банка.
При това следва да се взема предвид не само пропорционалността на партиите. Практиките също така предвиждат, че географският баланс между Северна и Южна, Западна и Източна Европа трябва да е сравнително добре установен. И има голям натиск поне една от позициите да бъде присъдена на жена.
Туск би искал да опрости много сложния процес на подбор и да го предложи на два етапа: на срещата на върха на ЕС през юни шефовете да се споразумеят за новия шеф на Комисията. А новият парламентарен президент да бъде избран веднага след това
А кой ще ръководи Европейския съвет и ЕЦБ ще се решава до есента, твърдят пред Handelsblatt дипломати от ЕС. Френският президент Еманюел Макрон подкрепя този двустепенен подход, а какво е виждането на канцлера Ангела Меркел засега не е ясно.
Дори само темата за наследник на Юнкер е доста щекотлива. Докато германският канцлер подкрепя Манфред Вебер, Еманюел Макрон очевидно не мисли много за германския кандидат.
Френският президент обаче не разкрива кого би искал да бъде начело на комисията. Може би това е главният преговарящ по въпросите на Brexit Мишел Барние, приятел на Макрон. Може би и датският комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер, която е политически близка с Макрон.
Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки вкара в дискусията още едно име: временният директор на Световната банка Кристалина Георгиева.
Интересите са многобройни, както и кандидатите. Никога досега не е имало толкова много официални и неофициални кандидати за поста на председател на ЕК. Нито в Европейския парламент, нито в Европейския съвет са ясно изразени мнозинствата за даден фаворит.
Освен това има опасност от сблъсък между двете институции на ЕС: мнозинството в парламента настоява, че само най-добрите кандидати имат право на поста. В Европейския съвет обаче мнозина гледат много по-различно на нещата.
Държавният глава на Франция не е единственият, който не иска и да чуе за водещите кандидати. Всички осем правителствени лидери от либералното семейство го подкрепят, включително люксембургският премиер Ксавие Бетел и холандският премиер Марк Рюте.
Официално ръководителите на правителствата трябва да номинират новия ръководител на Европейската комисия на срещата на върха на ЕС най-късно през юни. Той ще бъде избран от Европейския парламент в началото на юли и ще встъпи в длъжност на 1 ноември. Тогава изтича петгодишният мандат на Жан-Клод Юнкер.
Дали графикът може да бъде спазен, е под въпрос. В Договора от Лисабон не съществуват убедителни срокове за избора на нов председател на Комисията. Той може да отнеме повече време. Юнкер и колегите му вече свикват към това. Ако е необходимо, старата комисия ще продължи да управлява малко повече, поясняват дипломати от ЕС. В Брюксел се говори за евентуално предаване на щафетата в началото на февруари.
Това няма да е първото подобно забавяне. След първите европейски избори през 2009 г. новата Европейска комисия пое поста си с двумесечно забавяне, тъй като Европейският парламент отхвърли няколко комисари от ЕС. Забавянето не беше особено забележимо по това време, защото старият председател на Комисията беше и новият: Жозе Мануел Барозу.
Резултатите от изборите за Европейски парламент, които се проведоха в страните членки на Европейския съюз между 23 и 26 май, показват, че големите печеливши са проевропейските сили. Това каза Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на ЕП в България, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.
„Дълги месеци се говореше за антиевропейска, скептична вълна, която ще залее ЕС. Резултатите показват, че това не е така - проевропейското мнозинство ще продължи да бъде факт в ЕП и тази антиевропейска вълна не се случи“, коментира междувременно в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Пълното му мнение вижте във видеото!
13:25 | 14.09.22 г.