Най-големите приятели на Германия в Европа – холандците – са обезпокоени, че най-важната държава на Стария континент е придобила манталитет на малка страна. Те са прави, пише Мелвин Краус за Bloomberg.
В обръщение пред Хумболдтовия университет в Берлин по-рано през месеца, холандският финансов министър Вопке Хьокстра обвини Германия, че иска да бъде като Швейцария – да гледа щастливо отстрани.
Европейският съюз има проблем, когато най-големият му член и лидер мисли и действа като малка държава, зает със своите проблеми и безразличен към въздействието на вътрешната си политика спрямо останалите.
Само малка страна може основателно да заяви, че поддържането на голям бюджетен излишък е нейна работа.
Германия е голяма държава, и нейният огромен бюджетен излишък засяга партньорите й по много начини. Той държи вътрешното търсене ниско, за да се поддържат ниски заплатите и цените. Това прави германският износ свръхконкурентен на световните пазари.
Заради мащаба на Германия този износно-ориентиран модел за растеж оскъпява еврото до нива, които правят експорта на останалите страни от еврозоната (особено южните) по-малко конкурентен.
Европа има нужда Германия да расте чрез стимулиране на вътрешното търсене, което ще повиши вноса от европейските й партньори и ще снижи натиска за силно евро. Това обаче ще изисква Германия да намали бюджетния си излишък чрез увеличени правителствени разходи или понижени данъци, което няма как да се случи.
Бюджетния излишък е на почит в Германия. Вместо да остави бюджета да се нагоди към икономическия модел за растеж, страната прави обратното – оставя икономическия модел да се съобразява с бюджетната й политика.
Дори разпадането на консенсуса за свободна търговия в световната икономика и перспективите за продължителна тръговска война между САЩ и Китай изглежда няма да накарат Берлин да отстъпи от политиката си на бюджтен излишък в подкрепа на износа.
Ако Германия беше малка страна, нямаше да има значение. Тъй като е голяма обаче, нейният акцент върху експорта се превърна в заплаха за икономиките на нейните партньори.
Европейската централна банка също губи търпение относно бюджетния излишък на Германия, който поставя бремето от управлението на съвкупното търсене в еврозоната върху раменете на ЕЦБ и нейния контрол на лихвите и паричното предлагане.
Единствената държава в Европа, която може да си позволи да стимулира растежа чрез понижаване на данъците и програми в подкрепа на вътрешното търсене, не го прави защото това би намалило бюджетния й излишък.
Грешно е Германия да гледа на бюджетната си политика само като на вътрешен въпрос, тъй като отказът й да предприеме фискални стимули рязко ограничава опциите на еврозоната за стимулиране на търсенето, принуждавайки ЕЦБ при трудност да се ангажира със спорни политики като отрицателните лихви и изкупуването на облигации.
Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман миналия вторник призна, че критиките към бюджетната политика на Германия са оправдани, и посочи, че данъчното бреме върху германските компании е твърде голямо. Вайдман в момента събира подкрепа за кандидатурата си да замести Марио Драги като управител на ЕЦБ през ноември.
Поразителното откровение на Вайдман подчертава какво бедствие за Европа е германската политика по отношение на бюджета и текущата сметка. Да се надяваме, че това ще се осъзнае и от други влиятелни германци, завършва Краус.
12:39 | 11.09.22 г.