В контраст със съществуващия песимизъм относно климатичните промени, има едно хладнокръвно изчисление, което неговите защитници (главно икономисти) обичат да наричат най-важната цифра, която не сте чували, пише Дейвид Ротмън за сайта technologyreview.com.
Става въпрос за социалната цена на въглеродния двуокис. Цифрата отразява глобалните щети от отделянето на един тон въглерод в атмосферата, каквито са повишаващите се температури и нива на океаните. Икономистите, които спорят каква е тази цифра от десетилетие, гледат на нея като на мощен инструмент, който би могъл да добави рационалност при решенията за климата. Има се предвид какво трябва да сме склонни да платим, за да избегнем допълнителния тон въглерод. За повечето от нас това е начин да разберем доколко въглеродните емисии ще засегнат здравето, селското стопанство и икономиката през следващите няколко века. Максимилиан Ауфхамер, икономист от Калифорнийския университет в Бъркли го описва така: това е приблизително вредата от карането между Сан Франсиско и Чикаго, приемайки, че около тон въглероден двуокис се отделя през ауспуха по протежение на тези две хиляди мили. Обичайните оценки за социалната цена на този тон са между 40 и 50 долара. Стойността на гoривото за това пътуване в средна кола е около 225 долара, т.е. излиза че плащаме с грубо 20% повече, за да отчетем и социалния разход. Цифрата е спорна обаче. Правителствена работна група, свикана от президента Обама, я оцени на 40 долара, докато администрацията на Тръмп я поставя в диапазона 1-7 долара. Академични изследдвания пък цитират цифри от порядъка на 400 долара и повече. Защо разликата е толкова голяма? Зависи как оценяваме бъдещите щети. Има и несигурност относно това как климатът ще реагира на емисиите. Друга причина е, че всъщност имаме много смътна представа за това как климатичните промени ще ни засегнат. Все пак знаем, че ще има по-силни бури и смъртоносни пожари, горещи вълни, суши и наводнения. Знаем, че ледниците се топят бързо и крехките океански екосистеми се разпадат. Но какво означава това за препитанието или продължителност на живота на някой в Еймс (Айова), Бангалор (Индия) или Челябинск (Русия)?
За пръв път е на разположение голям обем от данни относно икономическите и социални ефекти от климатичните промени, както и изчислителна мощ за оценката им. Определянето на точна социална цена на въглерода би могло да ни помогне да решим колко да инвестираме и с кои проблеми първо да се захванем. „Това е най-важната цифра в глобалната икономика”, изтъква Соломон Хсианг, експерт по климатичните политики в Бъркли. „Правилната й оценка е изключително важна, но в момента ние почти нямаме идея за това.” Това обаче може скоро да се промени.