През последните няколко дни решенията относно паричната политика на централните банки на водещите световни икономики бяха в центъра на инвеститорското внимание.
Вчера Федералният резерв на САЩ (Fed) предприе поредното повишение на основната лихва в страната, която достигна ниво от 3,75%. Някои анализатори бяха на мнение, че е възможно временно преустановяване на монетарното затягане след огромните поражения, нанесени от урагана Катрина, но по всичко личи, че тази гледна точка има нужда от сериозна ревизия. Според Уилям Поли от университета в Западен Илиноис тонът на Fed предполага достигане на нива от 5% до следващото лято. Алън Грийнспан в няколко поредни свои изказвания набляга на потенциалната опасност от инфлационни напрежения, породени от високите цени на енергията. Това дава сериозни основания да се смята, че шефът на Fed счита скъпия петрол за по-сериозна заплаха за инфлацията, отколкото за икономическия растеж на страната.
Във висшите финансови среди на САЩ обаче все повече започват да се чуват гласове в защита на противоположната позиция. На последното заседание на Комитета по операции на отворения пазар Марк Олсън, един от членовете на управителния съвет на Fed, гласува против повишението на лихвите с 25 базисни пункта, което е първото разногласие в институцията от четири години насам.
От другата страна на Атлантика Жан-Клод Трише, президентът на Европейската централна банка, също отправи предупреждение за възможните инфлационни последици от поскъпването на горивата. Освен тях той добави и притесненията относно повишената ликвидност и кредитния ръст в Еврозоната, което допълнително подсилва рестриктивните намерения на централната банка.
В Япония също са налице първите признаци за наближаващ край на акомодационната парична политика и предстоящо повишение на лихвения процент, който е фиксиран на ниво 0,1% от септември 2001 година насам.
Единственото изключение от общата картина е Централната банка на Англия, която в началото на месеца реши да остави лихвите в страната непроменени на ниво от 4,5%, след като месец по-рано предприе понижение от 25 базисни пункта. Бюлетинът от последното заседание на Комитета по парична политика показва, че висшите банкери от Острова са много по-загрижени за ръста на икономиката, отколкото за инфлацията.
Стив Никъл, един от членовете на комитета, заяви, че към момента не съществува опасност от допълнително задлъжняване на домакинствата или напрежение на пазара на недвижими имоти в страната в следствие на понижението на лихвените проценти.
Агресивното настроение на повечето централни банки по света подсказва, че глобалната икономическа активност е достигнала етап, на който започва да предизвиква безпокойство. Рекордното поскъпване на горивата, ценните метали, суровините и недвижимите имоти през последните години може да окаже силно негативно влияние на икономиката в световен мащаб. Редица анализатори са на мнение, че някои активи като петролът и недвижимостите, вече са достигнали нива, които на пазарния жаргон се наричат “ценови балони”. Сама по себе си тази ситуация крие риск от резки и мащабни пазарни сривове.
В заключение може да се каже, че ако предприетите рестриктивни мерки дадат резултат и цените започнат да се понижават, най-благоприятен ще бъде ефектът върху британските потребители и инвеститори, тъй като те няма да изпитат в такава степен негативното влияние от поскъпването на паричния ресурс и необходимостта от съкращаване на разходите.
11:43 | 11.09.22 г.