Реформата на капитализма трябва да започне с изслушване на инакомислещите

Лесно е да си циничен относно консенсусa на елита по време на събитие като годишната конференция на института Милкин, която събра през по-миналата седмица 4000 от най-богатите инвеститори и изпълнителни директори в света, за да обсъждат „подпомагането на споделения просперитет” под палмите на Бевърли Хилс, пише за Financial Times Андрю Еджклиф-Джонсън. Участниците на конференцията в „Хилтън“ имаха шанса да разчупят обичайните панели, посветени на изкуствения интелект, етично инвестиране и връзките САЩ-Китай, чрез освобождаване на емоциите в уелнес градината на хотела. Майкъл Милкин някога организира годишно събитие, известно като Кълбото на хищниците, когато неговите джънк (нискокачествени, с неинвестиционен рейтинг – бел. ред.) облигации осигуряваха финансиране на корпоративните инвеститори през 80-те. Сега неговите конференции са по-скромни. Настроението бе удивително спокойно с почти пълната увереност, че Федералният резерв е осигурил още време за бичия пазар на борсата в САЩ. От 2008 г. насам обаче по време на такива събирания се прокрадва безпокойство сред участниците на конференции от Давос до Аспен относно тяхното положение на върха на двустепенната икономика. Особено след като гласуванията за Брекзит и Тръмп през 2016 г. опровергаха техните предвиждания, те се опитват да разберат как разрушителни сили като популизма, неравенството и протекционизма могат да ги изненадат следващия път. Събитието от по-миналата седмица поакза, че това безпокоойство е достигнало по-високо ниво. Говорители като Кен Грифин от хедж фонда Citadel бяха обезпокоени от това как склонността на младите американци към социализъм е помогнала за възхода на леви политици като Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортез. Отразявайки предупрежденията на основателя на хедж фонда Bridgewater Рей Далио, Алън Шуортц от Guggenheim Partners отиде по-далеч, казвайки, че идва цяла войнстваща плеяда от такива политици. Безпокойството се превърна в консенсус, като необходимостта капитализмът да бъде раздвижен в по-всеобхватна и по-устойчива посока отекваше от един панел в друг по време на конференцията. По-трудно бе да се открие противната гледна точка, че такива леки корекции вероятно не биха удовлетворили непокорната долна класа. Така изпълнителните директори кимаха заедно с призива на Иванка Тръмп за корпоративни програми за преквалификация, които да предпазят работниците от автоматизацията, без същевременно да бъде изслушан някой миньор или профсъюзен лидер. Определени говорители заявиха, че симпатиите към социализма са просто семантично объркване на хора, родени след краха на Съветския съюз, без да помислят да представят гледната точка на младите. Разделението относно имиграцията и намаленията на корпоративните данъци не бяха отразени.