Войните на Тръмп срещу всеки

Светът на Доналд Тръмп е изпълен с обявления на войни. Понякога американският президент е изпращач на тези послания, понякога - получател.

В продължение на пет месеца САЩ и Китай търсиха диалог. Как да балансират небалансирания търговски баланс, как да подобрят икономическата структура? Решението изглеждаше трудно постижимо, но все пак възможно, тъй като и двете страни бяха отворени и преговаряха очевидно добросъвестно помежду си, за да могат да постигнат нещо заедно.

Китайският вицепремиер Лу Хъ, търговският представител на САЩ Робърт Лайтайзър и министърът на финансите на САЩ Стив Манучин прекараха безброй часове в конферентните зали в Пекин и Вашингтон.

Но тогава американският президент Доналд Тръмп отново изпрати туит. Вместо споразумение, както много хора очакваха, от следващия петък се очакват по-високи наказателни мита за китайските стоки.

Сегашното му обяснение за нови наказателни мита срещу Китай, твърдейки, че Пекин не спазва предишни споразумения, бе посрещнато на фондовите пазари като окончателно отричане на глобалната търговска система.

И все пак – може би последната дума все още не е казана. Може би в крайна сметка ще има търговско споразумение, което ще позволи на американските фермери да продават повече соя в Китай и да задължат Народната република да отвори пазарите си по-широко за американските компании.

Китайското външно министерство сигнализира в понеделник, че търговската делегация се подготвя за следващото си пътуване до Вашингтон. Но взаимното недоверие расте. Почти се създава впечатлението, че няма значение дали Тръмп и китайският държавен и партиен лидер Си Дзинпин ще подпишат търговски пакт през следващите няколко седмици, или не.

Така или иначе това ще е само на хартия. Защото дори и ако бъде разрешено американска соя да бъде изнасяна през Тихия океан, американските компании отдавна разбраха, че инвестирането в Китай е свързано с нарастващ политически риск. И обратно - китайските компании установяват, че едва успяват да се закрепят на американския пазар.

Все по-ясно става, че конфликтът между Китай и САЩ е много повече от търговски или технологичен спор. Ясно е друго - започва нова студена война. Какво точно смята ръководството във Вашингтон, стана ясно от думите на Карън Скинър, ръководител на Департамента за държавно планиране в САЩ, по време на конференция по сигурността във Вашингтон в края на април.

„Китай е основна и дългосрочна заплаха", каза Скинър, цитирана и от колегите ни от Handelsblatt. Борбата протича на „историческо, идеологическо, културно и стратегическо“ ниво и в някои аспекти прилича на сблъсък на цивилизациите, които Самюъл Хънтингтън описа някога в своята геополитическата концепция.

Политиката на ограничаване, формулирана от предшественика на Скинър Джордж Кинън през 1947 г. срещу Съветския съюз, се превръща в новата максима на действие в отношенията с Китай. Надеждата за постигане на споразумение избледнява, колкото по-дълго се слуша Скинър. Народната република не е само икономически съперник.

За първи път в историята на конкуренцията на свръхсите САЩ ще трябва да се справят с „некавказка" сила. В крайна сметка Съветският съюз все пак принадлежеше донякъде към „западните семейства". Затова Москва в крайна сметка винаги беше възприемала понятия, като правата на човека, и се съгласяваше на споразумения, като Хелзинкското споразумение.

Американската администрация не вярва Китай да предприеме подобна стъпка. Твърде чужди са цивилизацията и идеологията в Пекин. Разбира се, техните предположения са фактически погрешни. Комунистическата партия на Китай, както някога и съветското ръководство, се обръща към Маркс и Ленин, между другото.

Китайската народна република може да е авторитарна държава, която, наред с други неща, нарушава човешките права на уйгурите в Синдзян (тюркска народност, обитаваща Северозападен Китай). Но Япония, Южна Корея и Тайван са примери за източноазиатски демокрации, които са силно възприемчиви към ценности, като универсалните човешки права.

Но външнополитическите съветници на Тръмп изключват от самото начало, че САЩ могат да сключат споразумения с китайската страна. Всеки, който спори на базата на раса, цивилизация и идеология, вероятно не иска сериозен диалог.

Истинските предизвикателства пред преговорите са много по-големи: как един мирен възход на Китай може да успее да се наложи в микса на световните сили? Какво могат да направят Съединените щати, за да превърнат Народната република в конструктивен член на мултилатералния свят? И как могат да се запазят ценностите, като демокрацията, универсалните човешки права и свободата на изразяване в този процес?

И понеже споменахме в началото, че понякога Тръмп е адресат на обявяването на война, нека поясним и една новина от последните часове: Повече от 400 бивши американски прокурори се мобилизират срещу Тръмп в грандиозно отворено писмо, а други 100 бивши членове на съдебната власт също положиха подписа си. Ако не беше президент, Тръмп би трябвало да бъде обвиняем, че възпрепятства работата на специалния прокурор Робърт Мълър, твърдят те в писмото си.

Авторите на отвореното писмо се позовават на вътрешна директива на Министерството на правосъдието от 1973 г., която тълкува Конституцията на САЩ като означаваща, че сегашният президент не може да бъде обвиняем. Бившите прокурори твърдят, че поведението на Тръмп, описано в доклада на Мълър, би довело до обвинения за възпрепятстване на правосъдието по отношение на всяко друго лице, което не се ползва от такава защита. С други думи - в Белия дом седи престъпник.