Балканският провал на Макрон

Еманюел Макрон беше напът да загуби. След като опитваше (и не успяваше) да убеди косовския премиер Рамуш Харадинай да приеме компромис за разрешаване на задълбочаващия се спор на малката му страна със Сърбия, френският президент прибегна до характерния си рязък тон, пише Politico.

„Не сте в позиция да искате каквото и да било“, казал Макрон, повишавайки глас, на Харадинай пред погледа на група други лидери от региона, разкриват двама души, присъствали на срещата в Берлин. 

Такова е мисленето на набедените за умиротворители на Балканите в Европа.

Макрон посети германската столица, за да бъде домакин заедно с германския канцлер Ангела Меркел на среща на върха с лидерите на страните от Западните Балкани, целяща да даде летящ старт на преговорите между Сърбия и Косово. Разочаровани от неуспеха на Европейския съюз да постигне сделка за намаляване на напрежението, Меркел и Макрон решиха да вземат нещата в свои ръце.

Към края на срещата в малките часове на вторник вероятно им се е приискало да не го бяха правили. Вместо да обявят пробив, Меркел и Макрон неволно изложиха на показ нефункциониращата дипломация на Европа. Срещата на върха показа разделението не само между Косово и Сърбия, но и между Париж и Берлин, както и между страните членки на ЕС и външнополитическия му апарат в Брюксел.

Напрежението между балканските съседи се засили отново в последно време, след като Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г., наложи мита от 100% върху сръбски стоки в отговор на усилията на Белград да блокира международното признаване на Прищина. Скоро след това Сърбия даде да се разбере, че няма да участва в нов диалог с посредничеството на ЕС между двете страни, докато митата не бъдат отменени.

При пристигането си на срещата представителите и на двете страни не изглеждаха склонни да отстъпят от позициите си, което накара някои дипломати да се питат в частни разговори дали тя въобще е трябвало да се състои. Подобни срещи на върха обикновено са внимателно подготвяни, предшествани от месеци предварителна работа на дипломатите, по време на които официални представители преговарят по контурите на споразуменията, които след това се предават на лидерите за финални щрихи. Големите страни често използват подобни срещи, които предлагат на лидерите на по-малките страни желаното попадане под светлините на прожекторите на международната сцена, като стимул за постигане на компромиси.

В този случай участниците не можаха да постигнат съгласие дори по широките „заключения“, разпространени от Берлин и Париж в дните преди срещата на върха.

Въпреки разногласията както Макрон, така и Меркел се надяваха да използват инерцията от споразумението между Гърция и Република Северна Македония за името на последната, за да постигнат някакъв пробив по спора между Сърбия и Косово.

Те бяха разочаровани. Срещата, на която присъстваха лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора и Република Северна Македония, трябваше да бъде съсредоточена върху стремежа на страните от региона за членство в ЕС. Тя обаче бързо затъна в тресавището на спора между Сърбия и Косово, което предизвика критики, че вместо да подобри положението тромавата дипломация на Берлин и Париж само е влошила нещата.

„Единственият доволен човек беше Могерини“, заяви един от участниците, имайки предвид върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини.

Организирайки срещата на върха извън егидата на ЕС, който има собствен процес за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия, Франция и Германия на практика изтласкаха Брюксел. Въпреки че Могерини, която пристигна с широка усмивка и силен тен след великденската ваканция, беше поканена на срещата в Берлин, ролята ѝ беше незначителна.

Критиците отбелязват, че през по-голямата част от мандата си, който започна през 2014 г., италианката не обръщаше особено внимание на Балканите, но в последно време е станала по-активна, след като регионът попадна в центъра на вниманието на великите сили, а Китай и Русия се стремят да затвърдят влиянието си в него.

До този момент обаче Могерини няма с какво да се похвали. Тя беше подложена на критики заради неуспеха си да разреши безизходицата между Косово и Сърбия въпреки положените усилия през последните месеци. Могерини също така създаде проблеми, като подкрепи план, позволяващ т. нар. размяна на територии по етнически граници между двете страни. Въпреки че някои политици в Белград и Прищина подкрепят тази идея, Меркел е категорично против заради притеснения, че това ще създаде опасен прецедент в региона с мрачна история на етническо прочистване.

В същото време позицията на Франция за размяната на територии е значително по-неясна. В изявление преди срещата на върха Макрон заяви, че външни хора няма да се стремят да налагат решения в региона и говори за „липса на табута“.

Представители на Елисейския дворец не отговориха на молба за коментар за разговорите на Макрон на срещата на върха и дали той подкрепя размяната на територии.