Това е краят на френско-германската любовна афера

Миналата седмица основна тема на Европейския съвет бе излизането на Великобритания от Европейския съюз. Но той може да остане запомнен и заради видимите пукнатини във френско-германските взаимоотношения.

Отказът на Еманюел Макрон да приеме доминираното от Германия виждане за дълго отлагане на Brexit е, може би, най-ясният знак за края на любовната афера между Париж и Берлин, посочва Financial Times в свой материал. Безкомпромисната позиция на френския президент хвана много германски политически наблюдатели неподготвени. Някои членове от антуража на Ангела Меркел в Брюксел дори изразиха необуздания гняв заради бунта на Макрон. Как смее!

Това, което се пропуска в Германия, обаче е, че Макрон не дължи нищо на канцлера. Тя успя да отблъсне почти всички негови предложения за реформи на еврозоната. Това, което остана – ограничен механизъм за структурни плащания към бюджета на ЕС, сега пък се оспорва от Холандия.

В първите дни от своята президентска кампания Макрон се беше обградил от съветници с тесни германски връзки – едни от най-прогермански настроените хора във Франция.

Германската социалдемократическа партия при предишния си лидер Мартин Шулц би била идеалният партньор на Макрон. Но бившият председател на Европейския парламент не можа да оцелее в змийското гнездо на германската вътрешна политика за дълго. След разочароващи резултати на последните парламентарни избори той напусна фронтовата линия, а Германия постепенно започна да се завръща към нормалния си политически ход.

Осъзнаването на всичко това отне известно време на Париж. Но скорошните предложения за европейското бъдеще на Анегрет Крамп-Каренбауер – която наследи Меркел като лидер на християндемократите, разтревожи френското политическо статукво. АКК, както е известна тя в Германия, шокира със своето есе.

В него тя призовава Франция да се откаже от постоянното си място в Съвета по сигурността на ООН и да се включи в общо производство на самолетоносач. Тези предложения нямат логика, особено като се имат предвид ниските разходи за отбрана на Германия. Тя също така поиска от Франция да се откаже от Страсбург като един от двата града седалища на Европейския парламент.

АКК е фокусирана върху вътрешната политика, агностик по отношение на Европа. Така че проблемът от френска гледна точка не е самата Меркел, а това, което следва след нея.

Франция и Германия имат по-дълбоки двустранни взаимоотношения от които и да е било други страни от ЕС, които могат да бъдат проследени до Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол. Наскоро Меркел и Макрон потвърдиха обетите си един към друг с преподписването на Договора от Аахен. Връзката им обаче е подложена на периодични кризи. И има опасност да сме се запътили към една такава.

Ако американският президент Доналд Тръмп наложи по-високи мита върху вноса на европейски автомобили и други стоки, както периодично заплашва да направи, Германия ще тласне ЕС към сделка за свободна търговия. Макрон обаче ще се възпротиви. Френският земеделски сектор ще пострада, ако ЕС отвори пазара си за американски вносни храни, както искат САЩ. Що се отнася до търговията, интересите на Франция и Германия са коренно противоположни.

Друга възможна причина за конфликт е вероятното противопоставяне на Макрон срещу Манфред Вебер – германският кандидат за поста председател на Европейската комисия. Образът на Вебер – официалният избор на дясноцентристката Европейска народна партия, е опетнен от продължителната му подкрепа за унгарския премиер Виктор Орбан.

Но най-големият тест за двустранните отношения ще бъде една евентуална нова криза в еврозоната. Ако не бяха извънредните мерки на Европейската централна банка (ЕЦБ), еврозоната можеше и да не оцелее последната дългова криза.

Завръщането на кризата не е само една далечна заплаха. Синхронизираното икономическо забавяне на световната икономика може да се окаже напълно достатъчно. Френските корпорации са затънали в дългове. Италианската фискална политика отново е извън контрол. Вероятността за преструктуриране на италианския държавен дълг нараства.

Франция е по-изложена на риск от Италия отколкото Германия. Еврозоната се нуждае спешно от съюз на капиталовите пазари с общ инструмент за суверенен дълг, който да служи като финансов стабилизатор. Тя също така се нуждае от подновяване на фискалните правила, които да окуражават инвестициите. И двата въпроса са табу в Германия. Макрон или неговият наследник ще трябва да се изправят срещу Берлин с избора между реформа или риска от дезинтеграция на блока.

Франция и Германия не си противоречат по отношение на принципа на европейската политическа интеграция, но те са в сблъсък по отношение на някои от най-важните подробности. Запътили сме се към период, в който интересите на двете страни и техните лидери се разделят. Това ще са трудни години и за Европа.