Фамилните компании, които представляват 75% от европейските групи, 60% от компаниите, листвани на борсата в САЩ и формират почти 100% от икономиката в Азия или Близкия Изток, често отчитат по-добри резултати от тези, чиито акционери нямат роднинска връзка, се казва в анализ на швейцарския институт IMD, цитиран от AFP.
Много голяма част от фамилните компании са малки или средни предприятия, но сред тях има и такива концерни като BMW, Carrefour, Mars, Toyota, а също и Wal-Mart, който има 1,3 млн. служители.
Някои от тези големи групи имат силни традиции и произхождат от далечното минало. Така например френският автомобилостроител Peugeot е успял да съхрани и развие семейния бизнес, създаден още в началото на XIX век. С много години и успехи зад гърба си се гордее и американската фамилна компания Ford.
Най-силни обаче остават традициите във фамилния бизнес в Япония. Японският строителен гигант Kongo Gumi е основан през далечния VII век и е най-старата действаща фирма в света. Друг японски рекордьор е хотелиерската Hoshi Hotel, през чието управление са преминали цели 46 поколения от едно семейство.
Според представените изследвания по време на срещата на Организацията на фамилните компании (FBN), която се проведе в Брюксел от сряда до петък тази седмица, възвръщаемостта на активите на фамилните групи е с 20 до 30% по-висока от тази на останалите компании.
„Семейният бизнес има много предимства. Най-голямото сред тях е фактът, че при управлението се държи сметка за бъдещето и за това какво ще се остави като наследство на идните поколения. При останалите компании ръководителите имат поглед напред за средно само пет години“, се казва в анализа на IMD.
Според доклада припокриването между функциите на собственика и ръководителя на компанията е голям коз, „защото обикновено собствениците надзирават ръководителите, а те не обичат да бъдат надзиравани и често се получават вътрешни конфликти“.
Фамилните компании имат и „по-добро разбиране за детайлите по собствената си дейност и по-рядко им се налага да ползват услугите на външни консултанти“.
„Когато се ползват външни услуги, фамилните компании са склонни да се възползват максимално от опита на консултантите си, но не и да им разкриват своя заради опасения от изтичане на информация“, смятат анализаторите от швейцарския институт.
Все повече фамилни компании обмислят възможността да се листват на борсата, но „трябва да бъда много внимателни, защото една такава промяна ще има влияние върху установените ценности и традиции на фирмата“, предупреждава експерт от IMD.
Проблемът пред тези компании е, че само 12% от тях стигат до трето поколение семейно управление, а едва 3 на сто – до четвърто. Една от причините за това вероятно е липсата на план за онаследяване и желание за запазване на тясно затворения характера на бизнеса. Друга пречка са и прекалено високите разходи при онаследяването. „В някои страни данък наследство отдавна е намален от драстично големия си по-рано размер, но все още има проблем в тази сфера в държави като Франция и Германия“, се посочва в доклада. И ако повечето фамилни компании се стараят да бранят традициите си, те не забравят да се стремят и към иновации. Следят конкуренцията, пускат нови продукти и са склонни към нестандартни, но успешни ходове. Според доклада бъдещето на този тип групи е обещаващо, дори и някои от тях все още да не са склонни към голяма прозрачност.
16:34 | 14.08.22 г.