Театърът, наречен Brexit, става все по-абсурден. Страната, която иска да напусне ЕС, но е неспособна да организира това излизане, сега навярно ще трябва да участва в изборите за Европейски парламент - тоест, за една институция, към която Великобритания всъщност не желае да принадлежи. Нищо чудно тогава, че най-жилавите войни на Brexit незабавно видяха шанс да саботират Общността отвътре и да сложат прът в колелата на и бездруго трудно подвижната европейска колесница, коментира в свой анализ за Deutsche Welle Бернд Ригерт.
ЕС сега се опитва да прикрие абсурда на тази ситуация, като временно удължава британското членство и обвързва отсрочката с определени условия. Ако най-сетне успеят да се обединят около договор за излизане от ЕС, британците ще могат да напуснат Общността на следващото първо число, но не по-късно от 31 октомври тази година. Това звучи почти като договор за наем, а въпросът защо изобщо е необходим ограничителен краен срок, така и не бе поставен. В тези мъчителни месеци до октомври, в които ще наблюдаваме един докрай изпокаран британски парламент и една министър-председателка, която на практика е лишена от всякаква власт и подкрепа, Великобритания ще трябва да се държи прилично на масата на ЕС. А всички помним магическите заклинания на брекзитърите преди референдума. Помним и гръмките им обещания, че Великобритания щяла да си върне обратно контрола. По време на извънредната среща на върха Брюксел просто издиктува на Тереза Мей условията си. И взе решение дали британците да напуснат ЕС без сделка още този петък или да почакат още няколко месеца. При това изобщо даже не е сигурно, че до края на дадената отсрочка ще се стигне до ново споразумение за напускане на Общността, което да бъде ратифицирано и от двете страни. Твърде вероятно е абсурдният театър да се проточи още повече. Поради простата причина, че и в края на октомври европейците отново биха удължили срока за напускане, тъй като ЕС в никакъв случай не иска да носи вината за последиците от евентуален „твърд" Brexit.А всъщност единственото разумно решение щеше да е това: британците да оттеглят молбата си за напускане на ЕС. Тогава пълноправната страна-членка Великобритания щеше да разполага с достатъчно време, за да внесе ред в делата си и да започне всичко отначало, включително и да договори нова сделка с ЕС. Да, брекзитърите щяха да вдигнат шум до небесата, а Тереза Мей щеше да е принудена да подаде оставка, но тя и бездруго вече я предложи, когато се опитваше да обедини парламента около предложението си.
Сега обаче несигурността остава - и за гражданите, и за концерните. Цари пълна мъгла. Досега 27-те страни членки на ЕС бяха забележително единодушни по отношение на процедурата за Brexit. Това единство обаче започна да се пропуква. Франция например прояви силна съпротива срещу отпуснатата на британците дълга отсрочка. Също като Мей, Париж се застъпваше за датата 30 юни, за да не се налага британците да участват в изборите за Европарламент. Германия обаче поиска по-дълъг срок - до декември или дори до март догодина, за да може темата за Brexit поне на първо време да отпадне най-после от дневния ред. В крайна сметка се стигна до типичния европейски компромис - дайте да изберем нещо по средата. И така в Брюксел се обединиха около датата 31 октомври. Което пък веднага даде повод отсрочката да бъде кръстена "Хелоуин Brexit". Нали знаем, че последната нощ на октомври е нощта на духовете и призраците. Дали това е добра поличба?