Турските компании изглежда не могат да излязат от порочния кръг на дълга на фона на близо рекордните размери на чуждестранните им заеми. Причината е ясна – поевтиняването на турската лира, което оскъпи техните задължения в долари и евро.
Банките са оставени сами да носят бремето на задълженията на фона на нарастващите молби за преструктуриране на дълга от индустриалните гиганти в страната и увеличението на лошите кредити. Кредиторите също така отпускат и все по-малко нови заеми, тъй като финансовата система в страната се намира под все по-голямо напрежение заради рецесията и инфлацията, достигаща близо 20%.
И макар турската валута да се възстанови от абсолютното си дъно, достигнато през август, тя продължава да е надолу с почти една трета от стойността си спрямо долара в сравнение с началото на 2018 г. В резултат турският корпоративен дълг възлиза на 40% от брутния вътрешен продукт, превишавайки съотношенията на десетте най-големи развиващи се пазари в Източна Европа и тези в Южна Азия, които заедно възлизат на 22%, показват данни на Bloomberg.
„Основният въпрос за турските банки е колко още лошият дълг ще се влошава в лицето на забавящия се растеж и политическата несигурност“, казва Томаш Ньотцел, банков анализатор към Bloomberg Intelligence. „Друг пристъп на слабост или голямо движение на лирата само ще прибави към рисковете за индустрията“, допълва той.
Необходимостта от преструктуриране на задълженията допълнително прибавя сол в раните на кредиторите, чиято пазарна оценка намаля с повече от половина през последните три години. Усилията на Реджеп Ердоган и неговото правителство за постигане на растеж чрез кредити – и осланянето им на банките, които отпускат заеми при лихви съвсем малко над нивото на инфлацията, се отразяват еднакво негативно на кредиторите и кредитополучателите.
Буферът, който банките имат срещу сътресения, изглежда „опасно изтънял“ посочва още Ньотцел. Размерът на необслужваните заеми набъбна с около 13% през тази година до 19,3 млрд. долара. Това означава, че едно евентуално по-силно от очакваното икономическо свиване или подновен натиск върху лирата може да унищожи предпазния механизъм на кредиторите, изчисляван на 27 млрд. долара.
Компанията за възобновяема енергия Bereket Enerji Uretim AS е последната, която поиска банките да преструктурират задълженията ѝ за 5 млрд. долара. Това означава, че най-големите турски компании или са завършили или са поискали преструктуриране за най-малко 28 млрд. долара спрямо 18 млрд. долара година по-рано, показват данните на Bloomberg.
В същото време други компании също разглеждат възможностите си. Един от акционерите на най-големия мобилен оператор в страната - Cukurova Holding AS, обмисля да се обърне към държавната TC Ziraat Bankasi AS с молба да преструктурира дълга ѝ за 1,6 млрд. долара, взет през 2014 г. Фериботната компания IDO пък работи с Lazard Ltd. по своите задължения в размер на 500 млн. долара.
Повече от половината задължения на турските компании са към банки, базирани в страната. Това е два пъти съотношението през 2008 г., според данни на Турската централна банка. Като процент от всички кредити, необслужваните нарастват до 4,11% през февруари спрямо 2,95% в началото на 2018 г., сочи статистиката на банковия регулатор в страната, според когото съотношението може да достигне 6% през тази година. Само енергийната индустрия има над 51 млрд. долара неизплатен дълг.
Всички големи инфраструктурни проекти на Турция, включително новото истанбулско летище за 11 млрд. долара, са финансирани чрез заеми в чуждестранна валута, взети предимно от местни кредитори. Но възможността за изплащането им е застрашена, тъй като по-голяма част от приходите им са в лири.
Нивото на необслужвани кредити „може да се влоши значително, като се имат предвид слабите икономически прогнози, високите лихви и натиска от кредитополучателите в чуждестранна валута“, посочват от Fitch Ratings.
01:26 | 14.09.22 г.