Едно е сигурно за бъдещето на Германия – ще ѝ трябва повече газ от Русия

Германия готви едно от най-продължителните увеличения на потреблението си на природен газ от близо две десетилетия въпреки възраженията на САЩ, че страната не трябва да разчита толкова много за енергията си от Русия.

Газът ще бъде един от най-големите печеливши от политиката на канцлера Ангела Меркел за затваряне на атомните електроцентрали в страната, които към момента произвеждат половината от германското електричество. И макар правителството да се опитва да стимулира възобновяемата енергия, според индустрията, анализаторите и инвеститорите все повече „синьо гориво“ ще бъде необходимо, когато добивът от вятърни и соларни ферми отслабва, посочва Bloomberg в свой материал.

Подобни прогнози помагат да обяснят защо Меркел позволи строежа на газопровода „Северен поток“ 2 и окуражава създаването на съоръжения за внос на втечнен природен газ (LNG). През идните години може да се окаже, че Германия ще се нуждае от много повече газ, за да компенсира затваряните централи, ако проектът ѝ за преминаване към чиста енергия на стойност 500 млрд. евро не успее.

„Търсенето на природен газ трябва да се увеличи най-малкото в краткосрочен план, за да се компенсира отказът от въглища“, посочва Тревор Сикорски от консултантската къща Energy Aspects Ltd. „Може би затова германското правителство е толкова запалено по „Северен поток“ 2“, допълва той.

Има редица въпроси, които правят неясни прогнозите за това от колко нов газ ще се нуждае Германия и кога. Това включва и липсата на яснота за това кои централи на въглища ще бъдат затворени и кога, какво спира правителството да наложи ограничения върху нарастващите разходи за възобновяема енергия и дали Берлин може да разчита на съседните страни да компенсират недостига по мрежата.

Различни са оценките на анализаторите за предстоящите промени. Въпреки това почти всички очакват търсенето на газ в Германия да нарасне – според някои, като Energy Aspects, увеличението ще е в размер на няколко процентни пункта, докато за други, като German LNG Terminal, търсенето ще се удвои.

Подобни очаквания показват промяна в позициите спрямо последните две десетилетия, когато бе поставено началото на индустрията със соларни възобновяеми източници и търсенето на газ до голяма степен остана без промяна. Употребата на „синьо гориво“ се увеличи с 22% през последните три години, след като АЕЦ в страната започнаха постепенно да затварят след проблемите с централата „Фукушима“ в Япония през 2011 г. Това до голяма степен върна газовите потоци към нивата им от края на миналото хилядолетие след спад в началото на сегашното.

Сега Германия се опитва да намери допълнителни източници на електричество. И макар възобновяемите източници да бележат значителен ръст през последните години – и да продължават да го правят, мрежата се нуждае от такъв, който да може да компенсира липсите, когато вятърните и соларните мощности не работят.

Природният газ е най-очевидният избор.

Но покупката на повече „синьо гориво“ рискува да ядоса САЩ, които искат Германия, както и останалата част от Европа, да потърсят алтернативи на доставките от Русия. Москва в момента отговаря за значителен дял от германските газови нужди и строежът на „Северен поток“ 2 ще увеличи още начините, по които доставките могат да се осъществяват.

Руската държавна компания „Газпром“ доставя газ в Европа с почти рекорден темп, а плановете са новият маршрут под Балтийско море да заработи от края на тази година. Тя обаче не е единствената, която ще се облагодетелства от увеличеното търсене.

Три германски града – Брунсбютел, Щаде и Вилхелмсхавен, лобират усилено, за да получат федералната подкрепа за строежа на първия в страната терминал за втечнен природен газ. Това ще позволи на редица държави – от Катар до Алжир и САЩ, да изпращат кораби с гориво до страната.

Но използването на LNG повдига нови въпроси за сигурността.

„Колкото повече Европа залага на втечнения природен газ, толкова по-опасна може да стане зависимостта ѝ от вноса“, посочва Манфред Лайтнер, член на изпълнителния съвет на OMV. По думите му LNG е само разновидност по отношение на дестинацията, като също така е и по-скъп и по-ненадежден от природния газ, пренасян по тръби.

„Има няколко фактора за несигурност по отношение на ролята на газа в бъдещия енергиен микс“, посочва Джоана Фик, анализатор към рейтинговата агенция Moody’s. „Газът ще изиграе роля най-малко в средносрочен план. Дългосрочният сценарий зависи от еволюцията на търсенето, политиките по отношение на бъдещето на газа и технологичния напредък. Някои държави дори говорят за постепенен отказ от газа. Има доста неизвестни“, допълва тя.