Както често се случва с идеите, които преминават през историята (погледнете стената, която американският президент Доналд Тръмп иска да построи на границата с Мексико) известната „ос на злото“, белязала ерата на Буш-младши, се оказа просто реторика.
Джордж У. Буш произнесе тези думи за първи път в речта си за състоянието на съюза през 2002 г., като имаше предвид Ирак, Иран и Северна Корея, припомня испанският вестник El Pais.
Думите, които обиколиха целия свят, сякаш синтезираха всички разсъждения за контрамерките и рисковете след атентатите от 11 септември. Години по-късно обаче един от редакторите на речта, Дейвид Фръм, разказва в мемоарите си, че формулировката просто трябвало да се превърне в аргумент за нашествието в Ирак.
Преди това „ястребите“ в обкръжението на Буш създали в речта усещането за неизбежност на войната в Ирак. Един от тях бил номер три в Държавния департамент, 53-годишният Джон Робърт Болтън. Той е назначен на поста по препоръка на вицепрезидента Дик Чейни и става известен с изказването си, че ООН не съществува: „Има международна общност, която може да бъде оглавена от единствената истинска сила в света, САЩ“, заяви той.
Сега, 17 години по-късно, Джон Болтън отново е на ръководна позиция, този път като съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп. Така че когато миналия ноември в реч в Маями той включи Венецуела, Куба и Никарагуа в определението „тиранична тройка“, това събуди спомена за някогашната ос на злото, но във версия от времето на Студената война. „Отново се сблъскваме в този регион с разрушителните сили на потисничеството, социализма и тоталитаризма. В Куба, Венецуела и Никарагуа виждаме опасност от безконтролни отровни идеологии“, подчерта Болтън.
Атаката срещу Мадуро напомня много на операцията в Ирак. Над 40 страни - всички европейски сили без Италия и всички американски без Мексико и Уругвай, застават на страната на Вашингтон и срещу авторитарния режим на Николас Мадуро, като признават лидера на опозицията и председател на Националното събрание като единствен законен президент на Венецуела. Вариантът за военна намеса обаче все още не се обсъжда, въпреки че Вашингтон даде да се разбере, че това също е една от опциите на масата.
Битката разкрива и по-широк план на Тръмп за Латинска Америка. Болтън го заяви открито по време на реч в Маями: „Тази тройка на тиранията, този триъгълник на терора, който свързва Хавана, Каракас и Манагуа, е причина за огромно човешко страдание, мотив за огромна несигурност в региона и генезисът на гнусен център на комунизма в този регион“, каза той. „САЩ искат всички страни на този триъгълник да паднат – Хавана, Каракас и Манагуа“, допълни той. Същия ден бяха обявени нови санкции срещу Куба и Венецуела.
Между тези страни съществува обмен и сътрудничество, които администрацията на Тръмп може да осуети чрез санкции, с икономическо задушаване на петролния бял дроб. Венецуела доставя на Куба евтин суров петрол (по времето на Чавес се продаваха 115 хил. барела дневно с големи отстъпки.). В същото време режимът на Кастро защитава Каракас с разузнавателните си служби.
Генералният секретар на Организацията на американските държави (ОАД) Луис Алмагро, който е голям противник на Мадуро, твърди, че кубинците в карибската държава са 45 хил., определени като „окупационни сили“.
Никарагуа на свой ред получава подкрепа от режима на Мадуро. Саманта Султон, анализатор от Атлантическия съвет и експерт по санкциите, дава в неотдавнашна статия пример за ефекта на доминото на наказанията. С втвърдяването на санкциите „ежегодната помощ за големия бенефициент Никарагуа е намалена със стотици милиони долара, което затруднява положението на президента Даниел Ортега. Съобщението през април за понижаването на пенсиите на държавните служители подкопа подкрепата за него“, отбелязва Султон. Санкциите от 28 януари срещу петролната компания PDVSA засягат директно и никарагуанския й филиал Alabinsa.
„Сметките, които вероятно си правят в Белия дом, в администрацията на Тръмп, са чрез падането на режима във Венецуела и орязването на субсидиите в Куба положението да се влоши значително, което да доведе до падането на режима на Кастро. Но няма никаква гаранция, че това ще се случи. Знаем, че Куба оцеля в периода след рухването на СССР през 90-те години на миналия век, знаем, че този режим може да оцелее в крайни икономически условия, отбелязва Хуан Карлос Идалго, специалист по Латинска Америка в консервативния институт Cato във Вашингтон. В случая с Венецуела обаче според него има по-добри условия за падане на Николас Мадуро и чавизма.
Сянката на Китай и Русия
С идването си в Белия дом Тръмп спря процеса по размразяване на отношенията с Куба, който беше започнат от предшественика му Барак Обама, разочарован от слабите резултати на стратегията със санкциите. Тръмп ограничи пътуванията до острова и наложи вето върху търговията с военния конгломерат (който дава 60% от икономиката на страната). Засилени бяха и санкциите срещу Венецуела и Никарагуа за нарушаване на човешките права и наркотрафик. Източници на администрацията съобщават, че се обмислят и нови санкции. „Съзнаваме връзките между въпросните страни и факта, че случващото се в едната засяга останалите, но когато обмисляме програмата със санкции на една страна, го правим в съответствие с конкретното положение“, обяснява високопоставен представител на администрацията на Тръмп.
Офанзивата на САЩ срещу Мадуро, а съответно и срещу Куба и Никарагуа, вероятно има за цел и да противодейства на влиянието на Китай и Русия в региона. От 2007 г. азиатският гигант е инвестирал над 62 млрд. долара във Венецуела, главно под формата на кредити, сочат данни на Bloomberg.
Русия е вторият по големина търговски партньор на Венецуела след Китай и най-големият и кредитор, а също и голям доставчик на оръжие. Няма официални данни, но според някои изчисления Русия и държавната петролна компания Роснефт са инвестирали във Венецуела между 17 и 20 млрд. долара от 2006 г. насам.
Администрацията на Тръмп смята също, че Венецуела се е превърнала в наркодържава, която предоставя средства на ливанската терористична организация Хизбула. Това е елементът, който обуславя определянето на Венецуела като заплаха за националната сигурност на САЩ и подкрепя идеята, че „всички варианти са на масата“, включително военният.
Засега Мадуро има поддръжката на ръководителите на армията. „Ще продължим да говорим с правителствата от цял свят, за да застанат от правилната страна на проблема“, каза миналата седмица Елиът Ейбрамс, специален пратеник на САЩ във Венецуела. Той беше един от големите идеолози на политиката към Никарагуа на Роналд Рейгън и беше осъден, след което оправдан за лъжа в скандала Иран-контри – продажбата на оръжия на иранското правителство за нелегалното финансиране на антисандинистите в Никарагуа. Политиката на Тръмп в Латинска Америка е пълна със стари познайници.