В четвъртък Тереза Мей бе за нови преговори в Брюксел и отново бе принудена да се върне в Лондон още по-несигурна. Британският премиер вероятно сама не е вярвала, че ще постигне някакви отстъпки. При това едва преди седмица тя подкрепи искането на долната камара за промяна на предпазната клауза за Северна Ирландия, което се ненавижда от поддръжниците на Brexit. Тя се надяваше това да ѝ даде по-силен мандат за нейното завръщане в Брюксел.
Но сметката бе направена без ЕС. Зад кулисите може и да е имало някакво съмнение дали с упорството си няма да се стигне до твърд Brexit - излизането на кралството от ЕС без договор, и дали това няма да донесе огромна икономическа вреда и за Европа. Но поне засега отговорът на лидерите на ЕС към молбата на Мей да отвори отново споразумението за излизане беше, както се очакваше: Няма начин!В действителност обаче подходът на Мей е напът да дерайлира. Моралният и политически провал на този подход е видим от общото изявление след срещата на Мей с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. В него се казва ясно нещо, което ЕС повтаря от ноември - значителни промени в споразумението за излизане просто не са на масата.
Надеждата на Мей, следователно, е да изкопчи някаква форма на обещание във връзка с договорения предпазен механизъм за Северна Ирландия, с което да може да убеди торите, гласували миналия месец против сделката, да размислят. Но перспективата тя да осигури мнозинството, от което се нуждае, за да прокара каквато и да е сделка в Камарата на общините с гласовете на торите и на Демократичната юнионистка партия, са все още почти нулеви, пише и The Guardian.
Ето защо британката стоеше скована в четвъртък в Брюксел пред пресата, а ръкостискането с президента на Комисията Жан-Клод Юнкер не бе достатъчно. Мей просто нямаше какво да каже. Няма пробив, нито дори най-малкото предложение, която да позволи на Май да се върне у дома като победител. Може да се говори за втората част на договора, за политическата декларация, за бъдещите отношения, но не и за споразумението за оттегляне.
В Лондон преговарящите също са наясно, че ролята на Великобритания прилича на ролята на дете, което е чуло пет пъти, че след вечеря няма да има бонбони, но въпреки това хленчи за шести път, че без сладкиши няма да може да си легне. При това в Брюксел растеше недоволството преди посещението на Мей, че тя чака спасителна идея от ЕС. Но това не се осъществи: Великобритания ще трябва да излезе от вътрешната политическа безизходица, която пречи на споразумението, сама, без чужда помощ. Британците използват фразата "in the eleventh hour" за сделки в последната минута. По аналогия това означава сделка малко преди 12 часа, а малко преди дванадесет часа в очите на Лондон може да бъде срещата на върха на ЕС на 21/22- март. Тогава може да стигне до разковничето. „Просто изчакайте и вижте кой ще мигне първи“, заяви в няколко свои статии бившият министър по Brexit Дейвид Дейвис. По думите му Лондон трябва да пие много черен чай, за да не мигне първи. Дори след срещата на върха ще има още една седмица, за да бъде сключена сделка от Британската Камара на общините. И ако това не сработи, все още има възможност за разширяване на процеса на излизане, поясняват от Брюксел. Тъй като Brexit, разбира се, е и огромна политическа драма, не бива да липсват вербални атаки. Как може да изглеждат те показа Доналд Туск в деня преди посещението на Мей в Брюксел. С изявлението си че привържениците на Brexit са си спечелили „специално място в ада" председателят на Съвета на ЕС направи нарочна провокация. Преговарящият по Brexit в Европейския парламент Ги Верхофстат добави: „Е, аз се съмнявам, че Луцифер би ги приветствал, защото след това, което направиха с Великобритания, те дори биха могли да разделят ада". Не всичко обаче беше толкова забавно. Сред държавите членки има някои, които не са доволни от изказването на Туск. Или както казва дипломат от ЕС: „Коментарът вероятно няма да е много полезен".
Повече помощ може да дойде от протегната от лидера на британските лейбъристи Джереми Кобрин ръка. В писмото си Корбин призовава правителството да преразгледа политическата декларация, която поставя рамката за бъдещите отношения на Великобритания с ЕС - и след това да имплементира тези нови преговорни цели в британското право, така че бъдещ нов лидер на торите да не може да ги отмени след Brexit. Но това може да е опция само в случай, че Мей се откаже от вироглавството си.