Някогашният германски фаворит в надпреварата за поста председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви да се завърне триумфално.
Гуверньорът на Бундесбанк Йенс Вайдман, който завърши 2018 г. изпреварен от други кандидати в проучванията, може да се окаже, че е напът да възвърне загубените си позиции, след като получи стимул от две места през последните дни, посочва Bloomberg.
Първо, миналата седмица германското правителство реши – след известно колебание, да не предлага свой кандидат за поста на главен икономист на ЕЦБ, който в момента се държи от Петер Прат. Това означава, че Берлин си запазва кандидатурата на Вайдман за най-високия пост в европейската банка.
Малко по-късно италианският финансов министър Джовани Триа заяви, че е отворен към възможността германецът да оглави банката, слагайки настрана досегашните възражения на Рим за изненада на наблюдателите. Вайдман е един от политиците с по-непреклонна позиция по отношение на паричната политика на еврозоната и неведнъж е критикувал италианските власти.
„Битката да разберем кой ще бъде наследник (на Марио Драги – бел. ред.) наистина е най-важната призма, през която да разглеждаме европейските парични политики“, посочва главният инвестиционен директор на Alvine Capital Management Стивън Исак.
Надпреварата за наследник на Драги, чийто пост ще се освободи през ноември, по всяка вероятност ще бъде решена с пазарлъци между европейските лидери за високопоставените позиции в блока, включително за председател на Европейската комисия и на Европейския съвет, след европейските избори през май.
Вайдман беше един от първите фаворити в надпреварата, която от самото начало изглежда, че ще бъде доминирана от представители на Северна Европа.
Сред другите кандидати, които отговарят на географското изискване, са също бившият гуверньор на Финландската централна банка Ерки Ликанен, неговият наследник и бивш еврокомисар Оли Рен, френският гуверньр Франсоа Вилерой дьо Гало, както и членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре.
Противопоставянето на Вайдман срещу програмата за количествени облекчения на ЕЦБ е основен мотив в неговата кандидатура, като според някои държавни представители от Рим до Париж с избирането си той може да се превърне в още по-влиятелна пречка срещу въвеждането на стимули в бъдеще.
И макар германецът да се е опитвал да успокои подобни тревоги, то той досега не е смекчил възгледите си за необходимостта от премахване на стимулите. Миналата седмица той заяви по време на събитие, че нормализирането на политиките ще отнеме години и по тази причина Европа не трябва да губи повече време.
Шансовете на Вайдман за поста на Драги отслабнаха значително, след като германец бе издигнат за кандидат на водещата Европейската народна партия (ЕНП) за друг ключов европейски пост – този на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Още преди края на август вече се бяха появили съобщения, че за германския канцлер Ангела Меркел е по-важно да гарантира тази позиция, а не поста в ЕЦБ.
Кандидатурата на Вайдман също така предлага на Германия и възможността да получи една от най-високопоставените позиции в еврозоната, който досега винаги ѝ убягва, въпреки че е най-голямата европейска икономика.
10:58 | 11.09.22 г.