Политическият хаос във Венецуела, предизвикан от международната подкрепа за лидера опозицията – политика Хуан Гуайдо, постави под въпрос инвестиции за над 25 млрд. долара, направени от Китай и Русия – най-изтъкнатите поддръжници на застрашения режим на Николас Мадуро, коментира Financial Times.
Но докато Пекин и Москва се тревожат за бъдещето на съюзника си и съдбата на инвестициите в неговата администрация, западните инвеститори приветстваха новината за потенциалната смяна на управлението в Каракас, който може да помогне на ударената икономиката на страната да се съживи.
Противоположните реакции сред инвеститорите отразяват острото геополитическо разделение между правителствата, включително САЩ, Канада и Бразилия, които подкрепиха стремежа на Гуайдо да получи властта, и осъждането от страна на Русия, Турция и други. Мадуро го описа като „опит за преврат“.
Венецуела дължи на Пекин и Москва милиарди долари, а двете столици имат още милиарди в инвестиции, подписани от администрацията на Мадуро.
Контролираното от опозицията Народно събрание, на което Гуайдо е председател, по-рано предупреди чуждестранните компании и правителства, че големите инвестиции в страната се нуждаят от неговото одобрения и че тези, договорени единствено с Мадуро, не са правно приложими.
„Директен дефолт по дълга е много малко вероятен... Но това не значи, че някакъв вид преструктуриране на дълга е изключено“, казва Ика Корхонен, ръководител на Institute for Economies in Transition към Финландската централна банка.
„А ако няма преструктуриране, всяко ново правителство ще иска да преразгледа различни сделки, направени от предшественика. Мисля, че това е най-вероятният изход, ако има промяна в правителството. Това важи и за руските, и за китайските инвестиции“, добавя Корхонен.
Макар че юридически е много трудно за държави да се оттеглят от сделки, сключени от предишни администрации, съдбата на дълговите плащания вероятно ще зависи от това кой в крайна сметка ще получи контрола над петролна индустрия в страната, която генерира суров петрол и твърда валута, ползвани за плащане на кредиторите.
Китай е най-големият външен кредитор на Венецуела и е вляла над 50 млрд. долара в страната през последното десетилетие, основно срещу доставка на петрол. Около 20 млрд. долара от тази сума не са били изплатени през септември, сочат твърдения на китайските медии.
Повечето заеми от Китай, например, бяха удължени от Китайската банка за развитие, която получи критики от Китай заради широката си експозиция към Венецуела.
Външното министерство на Китай в четвъртък призова за „спокойствие“ и казва, че Пекин „се противопоставя на чуждите сили, които се намесват в делата на Венецуела“.
Каракас дължи на Русия над 3 млрд. долара – дълг, който бе преструктуриран през ноември 2017 г., за да се даде на Мадуро повече време за плащането му.
Освен това около 3 млрд. долара се дължат на държавната петролна компания Роснефт, която притежава две крайбрежни газови полета в страната и дялове в пет петролни актива, добиващи над 20 млн. тона суров петрол.
Акциите на Роснефт поевтиняха с 3,4% в четвъртък. Компанията отказа коментар, както и говорител на президента Владимир Путин на въпрос дали Москва се тревожи, че дългът няма да ѝ бъде изплатен.
Финансовите разходи на Москва, възлизащи на над 15 млрд. долара от 2006 г. насам, ѝ гарантираха преференциален достъп до огромните петролни резерви и ѝ осигуриха противник в лицето на Вашингтон. Мадуро, който посети Москва през декември, за да поиска още кеш и да договори сделка за доставка на зърно, описа Русия като „братска страна“.
През последните месеци представители на МВФ обсъждат с кредиторите на Венецуела как най-добре да подкрепят и да работят с ново правителство, ако се появи такова, казва източник на Financial Times.
Много западни инвеститори виждат разразяващата се криза като положителна. Държавните ценни книжа на Венецуела в бенчмарка на JPMorgan се повишиха с над 105% в сряда, с което седмичният им ръст стигна над 37%.
Пол Гриър, портфейлен мениджър за дълговете на развиващите се пазари във Fidelity International, която държи венецуелски облигации, смята, че единството на опозицията зад Хуан Гуайдо е предизвикало надежди, че стремежът към промяна на режима ще стигне по-далеч от разочарованието и фалшивите обещания на други опозиционни лидери през последните години.
„Ясно е, че местната опозиция срещу президента Мадуро никога не е била по-голяма“, казва той. „Ключово сега е колко дълго може да оцелее Мадуро и дали подкрепата му сред военните ще се запази“.
Удай Патнаик от Legal & General Investment Management смята, че се е позиционирал за смяна на правителството във Венецуела през последните 6-7 месеца. „Това е една от най-големите ни позиции и се представя невероятно“, казва той.
„Вече виждаме някои отстъпления от военните и от вътрешния кръг на Мадуро“, допълва той. „Колко може да продължи режимът?“.
В случай на смяна на правителството Патнаик очаква нова администрация да договори преструктуриране на дълга с облигационерите.
„Трудната част е, че хората очакваха смяна на режима от години“, казва още той. „Но наистина оставаш с усещането, че това е началото на края“.
23:01 | 12.09.22 г.