20 години след създаването си еврото успя да се наложи на пазарите и в портфейлите на гражданите и оцеля след преживяната криза. Без укрепване на европейската солидарност обаче то е обречено да остане колос на лабилна основа, информира Франс прес.
Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 година и днес 340 милиона граждани на 19 страни споделят една и съща валута.
Европейската централна банка (ЕЦБ), която пое управлението на паричната политика още през 1999 година, има заслугата, че попречи на очакваната ескалация на цените.
Популярността на единната европейска валута сега е на най-високо равнище. Въпреки подема на популистките и антиевропейски движения, средно 74% от европейските граждани са на мнение, че еврото е било от полза за ЕС, а 64 на сто - за собствената им страна, според барометъра на ЕЦБ от ноември.
Еврото силно стимулира и вътрешноевропейската търговия и сега е втората най-използвана валута, въпреки че все още остава далеч зад щатския долар, информира БТА.
В средата на лятото на 2012 година, след финансовата криза, еврото за малко не бе отнесено от дълговата криза, застрашаваща банковата система с разпад. Тогавашните събития насочиха вниманието към вродените слабости на единната валута: липса на европейска бюджетна солидарност чрез споделяне на дълговете, инвестициите и следователно - рисковете, дълбоки различия между отделните икономики, както и липса на спасителен кредитодател за изпадналите в затруднения страни.
По-специално на фона на гръцката дългова криза "еврото подхрани взаимни обвинения между южните и северните страни - първите обвиняваха вторите за привързаността им към ордолиберализма, и обратното - северните страни упрекваха южните в прекалено хлабава бюджетна политика", изтъква икономистът Ерик Дор.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги угаси пожара през лятото на 2012 година, като увери, че неговата институция ще направи всичко, за да спаси еврото. ЕЦБ прие програма за изкупуване на ограничен брой облигации на страна, изпаднала в затруднения. Такъв инструмент не беше ползван никога досега, но бе достатъчен, за да възстанови спокойствието на пазарите.
По-нататък, за да овладее надвисналата заплаха от дефлация, ЕЦБ сведе лихвите си до минимум и изкупи облигации до края на декември на обща стойност 2,6 трилиона евро.
В политически план обаче все още е направено твърде малко, за да се поправят вродените слабости на еврото.
Еврозоната още няма инструменти за конвергенция на икономиките или за инвестиции в отговор на икономическите предизвикателства.
Според минималната реформа на еврозоната, обявена през декември 2018 година, 19-те страни от еврозоната се споразумяха само за един много ограничен бюджетен инструмент, тъй като Германия отхвърли идеята за обединяване на дълговете.
Все пак икономистът Никола Верон е малко по-оптимистичен, тъй като според него след оздравяването на банковия сектор и действията на ЕЦБ еврото вече е "колос на тухлени, а не на глинени крака".
Основни дати в развитието на еврото
На 31 декември 1998 година, ден преди появата на еврото, както беше заложено в Договора от Маастрихт, в Брюксел бяха тържествено обявени окончателните обменни курсове за 1 евро: 1,95583 германски марки, 6,55957 френски франка и 1936,27 италиански лири.
От 4 януари 1999 година в банките, фондовите борси и магазините цените се обявяват в двете валути.
На 1 януари 1999 година еврото става официална валута в 11 от петнайсетте страни от ЕС: Финландия, Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Португалия и Ирландия (общо 291 милиона граждани). То може да се използва за безналични плащания, както и за плащания с чекове или банкови карти. Еврото дебютира на 4 януари 1999 година на основните валутни пазари при курс 1,1789 долара. На 27 януари обаче спадна под 1 долар, а в края на октомври достигна исторически минимум от 0,8230 долара.
На 1 януари 2001 година Гърция влиза в еврозоната.
На 1 януари 2002 година се появяват първите 15 милиарда евробанкноти и над 50 милиарда евромонети, преобръщайки всекидневието на 304 милиона европейски граждани. Следва период на успоредно обращение на еврото и националните валути, които постепенно биват изтеглени до 1 март 2002 година.
На 15 юли 2002 година еврото се изравнява с долара. През 2003 година Швеция решава да не се присъединява към еврозоната, което сториха преди нея Дания и Великобритания.
Затова пък нови страни въвеждат единната европейска валута - Словения през 2007 година, Кипър и Малта през 2008 година, Словакия през 2009 година, Естония през 2011 година, Латвия през 2014 година и Литва през 2015 година.
На 15 юли 2008 година еврото скача до 1,6038 долара - исторически максимум спрямо щатската валута, която е под натиска на кризата с високорисковите ипотечни кредити (subprime). През ноември еврозоната навлиза в рецесия, която продължава една година.
През 2010 година ЕС се изправя пред дълговата криза:
През май еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) се притичат на помощ на Гърция със 110 милиарда евро в замяна на програма за драстични икономии. През юни еврото спада под 1,20 долара.
През ноември Ирландия получава спасителна помощ от 85 милиарда евро, след като банките й затъват в дългове.
През 2011 година Португалия получава помощ от 78 милиарда евро.
На 25 юли 2012 година лихвите по дългосрочните испански облигации скачат над 7,6 на сто, пораждайки опасения от разпад на еврозоната. На 26 юли президентът на ЕЦБ Марио Драги обявява, че институцията е готова на всичко, за да предпази еврото, което успокои пазарите.
През август ЕЦБ изкупува за една седмица европейски облигации за 22 милиарда евро, за да подкрепи Италия и Испания.
През октомври Еврогрупата се съгласява да опрости част от гръцкия дълг в съчетание с нови заеми.
През май 2014 година единната европейска валута доближава 1,40 долара и това силно евро вреди на износа.
Десет месеца по-късно доближава 1,05 долара - срив, свързан с изкупуването на активи от ЕЦБ в подкрепа на икономиката.
През юли 2015 година е приет трети спасителен план за Гърция, за да се избегне в последния момент "Грекзит" - излизане на страната от валутния съюз.
През 2016 година ЕЦБ решава в края на 2018 година да спре издаването на банкноти от 500 евро, наричани "Бин Ладенки" заради обвиненията, че се ползват от трафиканти - 1 милион евро в такива купюри тежи едва 2,2 килограма.
21:22 | 12.09.22 г.