2018 г. вече е почти отминала. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г."
Не само отиващата си 2018 г., но и цялото управление на американския президент Доналд Тръмп минават под знака на сътресенията, които нетрадиционната му политика предизвика на търговския фронт.
Търговските войни, които поведе държавният глава, накараха мнозина да поставят под въпрос някои считани доскоро за неоспорими постулати на международните и икономическите отношения като неделимостта на Запада или непоклатимостта на икономиката на Изтока.
Въпреки това само в рамките на няколко месеца стана ясно, че тепърва ще трябва да очакваме още много промени.
Още преди да заеме президентския пост Тръмп ясно даде да се разбере, че неговото управление ще внесе множество промени. През март държавният глава обяви, че САЩ въвеждат по-високи мита върху вноса на стомана и алуминий, придържайки се плътно към своя лозунг „Америка на първо място“. Мнозина бяха подразнени от мярката, въпреки че най-силно това се усети от традиционните съюзници на Вашингтон като Европейския съюз.
Брюксел побърза да увери, че готви отговор и макар по-късно за блока да бяха въведени изключения, то сянката на съмнението вече се беше спуснала над отношенията между съюзниците. За това в немалка степен допринесоха и заплахите на Тръмп за налози върху вноса на европейски коли в САЩ, пряко засягайки ключовия за Европа отрасъл на автомобилостроенето.
И докато отношенията между САЩ и ЕС до голяма степен оказват предимно регионален ефект, то изострянето на диалога между Вашингтон и Пекин беше усетено навсякъде по света. Сблъсъкът на двете най-големи световни икономики продължи с ответни мита от страна на Китай.
Разведряване не можаха да донесат и няколкото кръга на преговори между двете държави, които, в крайна сметка, така и не постигнаха търсения пробив. Споразумението е трудна задача предвид фундаменталните искания на САЩ, които, за да бъдат изпълнени, ще трябва да променят някои от основите на китайската икономика, които през годините спомогнаха за т. нар. китайско чудо.
Сред основните искания на САЩ са промяна в политиките на Пекин за финансиране на местни компании и обвиненията – включително и от страна на ЕС, срещу практиката за принудителен трансфер на технологии.
Непреклонността и на двете страни доведе до неминуемото, а именно решението на САЩ да наложи санкции върху китайски вносни стоки за 50 млрд. долара през май. Отговорът на Китай не закъсня и ако до този момент повечето анализатори все още предпочитаха да описват случващото се с по-предпазливи термини като „търговско напрежение“ или „търговски спор“, то оттук нататък вече ставаше въпрос единствено за война.
И като всеки подобен конфликт тя не се ограничава само до двете основни засегнати в нея страни. Въвлечени във водовъртежа на санкциите бяха и други участници, като Турция и Русия, които побързаха да се включат със свои налози срещу общия неприятел САЩ в отговор на митата върху стоманата и алуминия.
15:40 | 12.09.22 г.