2018 г. вече е почти отминала. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г."
Отиващата си година може да се каже, че ще остане в историята на турската държава като повратна за нейното развитие в същия смисъл, в който беше и 2016 г., когато се състоя неуспешният опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган.
През първата половина на годината президентът успешно си извоюва поредна победа, превръщайки се в първия турски президент с изпълнителна власт. Вятърът на предстоящите трусове в страната духаше от известно време в лицето му и той успя да се възползва от него, преди да е станало твърде късно, а неговите опоненти изпуснаха може би своята последна възможност за пробив в позициите на президента.
Началото на годината започна добре за страната, определяна като един от най-привлекателните развиващи се пазари за 2018 г. въпреки продължаващите слаби признаци за прегряване.
Добро начало
През март икономиката за 2017 г. отчете най-силния си ръст от четири години насам, което според анализатори се дължеше основно на подем в индустрията, строителството и сферата на услугите. Тази експанзия обаче дойде със своята цена. През изминалата година дългът на Турция достигна 47,4 млрд. турски лири (12,9 млрд. долара), което представлява увеличение от космическите 58% в сравнение с 2016 г., а дефицитът се увеличи до 2% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Пазарът очакваше силна година и за продажбата на турски акции, като прогнозите бяха готвените първични публични предлагания да успеят да съберат финансиране в размер между 3 и 4 млрд. долара.
Въпреки това и тук леко се прокрадна мрачната нотка на дълга и по-конкретно на корпоративния сектор, който дължи 326 млрд. долара в чуждестранна валута – ахилесовата пета на турската икономика.
Очаквано моментът на затишие преди буря се стори на Реджеп Ердоган подходящ за това, което повечето анализатори очакваха да стане през първата половина на годината, а именно - обявяването на предсрочни президентски и парламентарни избори. След като конституцията бе изменена на референдум през 2017 г. беше въпрос на време президентът да поиска да се възползва от новите си правомощия без да чака до 2019 г., когато официално изтича мандатът му.
Но освен победа за Ердоган, изминалият вот показа една промяна в Турция, която е в ход през последните няколко години, а именно, че управляващите от Партията на справедливостта и развитието вече не са така убедени в безусловния си успех. Управляващите бяха принудени да изменят изборното законодателство, за да си гарантират сигурна победа, позволявайки създаването на изборни алианси. Това на свой ред даде възможност за обвързването между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и съюзниците ѝ от Партията на националистическото действие (ПНД).