По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
След продължили близо месец протести на майки с деца с увреждания и хората, които ги подкрепят, вицепремиерът Валери Симеонов подаде оставка в петък. Тя бе приета от премиера Бойко Борисов същата вечер. Валери Симеонов се оттегля в лично качество, а не като партньор в коалицията, така че не се очакват сътресения, нито в „малката”, нито в „голямата” коалиция. Това заяви вицепремиерът Красимир Каракачанов. Той също така уточни, че Патриотите вероятно ще предложат друг свой вицепремиер, но името му все още е въпрос на обсъждане в коалицията.
Симеонов, чийто ресор като вицепремиер беше демографската и икономическата политика, влезе в остър конфликт с майките на деца с увреждания, които от месеци настояват за промени в специализирания закон, така че да се гарантира ефективна помощ и финансова независимост на нуждаещите се. След поредното обсъждане на разпоредбите в Тристранния съвет в средата на октомври, вицепремиерът заяви пред партийната телевизия на НСФБ, че Законът за хората с увреждания е започнат като "опит да се угоди на една група кресливи жени с уж болни деца" . Думите му бяха посрещнати с възмущение в социалните мрежи, което прерасна в протести пред сградата на Министерския съвет, които преминаха в следващите дни в шествия по централните софийски улици със заканата, че ще продължат, докато вицепремиерът не бъде освободен. Протестите продължиха, въпреки че под политически натиск Симеонов половинчато се извини. Ситуацията обаче ескалира след като и БСП, и ДПС обявиха, че няма да се регистрират за кворум докато вицепремиерът е на поста си. Така в продължение на десетина дни кворумът в парламента буквално "висеше на косъм", а на няколко пъти заседания не можеше да се проведат.
Президентът Румен Радев наложи вето върху няколко текста от пакета промени в данъчните закони за догодина, гласувани с изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. Възраженията на държавния глава са в четири насоки - данъка върху старите автомобили, отлагането на реформата за изчисляването на такса смет, вдигането на данъчните ставки за имоти в курортите и промените в Закона за митниците, с които структурни промени се представят като мотив за уволнение на служители.
Парламентарната Комисия по бюджет и финанси обаче отхвърли ветото. "За" повторното приемане на измененията гласуваха 12 депутати, а 9 се обявиха "против“. Според секретаря по правни въпроси на президента Емилия Друмева държавният глава приема по принцип идеята за екологичен компонент в облагането, но така предложените текстове няма да постигнат поставените цели, а само ще натоварят допълнително най-бедните граждани. По думите ѝ собствениците на стари коли вече няма да имат стимул да поставят катализатори, а новият модел не отчита честотата на ползване. Според друг съветник на президента – Илия Христозов повишението на данъка за 10-15-годишните коли ще бъде двойно. От финансовото министерство обаче отговориха, че не би следвало имуществен данък да се обвързва с честота на използването. В 20 от 28 страни членки на ЕС има въведен екологичен компонент в данъчната формула.
ГЕРБ ще внесе в парламента друг вариант за решение на проблема със застрахователите и цената на "Гражданската отговорност". Това се наложи след като първоначалният проект с лимити на обезщетенията при смърт на пътя породи обществена съпротива. Сега идеята е да има таван от 5 хил. лв. на неимуществените щети, но само за периферния кръг от роднини и близки на загинал на пътя. За съпрузи, деца и родители ще се запази сегашното положение - колкото реши съдът.
През седмицата стана ясно също, че България няма да се присъедини към Глобалния пакт за миграцията на ООН, реши съветът на управляващата коалиция от ГЕРБ и "Обединени патриоти". Преди няколко дни това поискаха поотделно БСП и ВМРО, а мотивите им са, че така миграцията се стимулира, което отваря вратата за нахлуване на ислямисти.
Планирането на дефицити в бюджет 2019 при икономически растеж е неразумно, считат икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при представянето на своя алтернативен бюджет за 16-а поредна година. Според тях държавните финанси за 2019 г. могат да се планират така, че да са на излишък, държавата да изземе по-малко под формата на осигуровки и данъци от хората и бизнеса и в същото време обещаните увеличения на заплатите в обществения сектор да се запазят.
Комисията за защита на конкуренцията обяви за незаконна мегапоръчката на "БДЖ - Пътнически превози" за нови влакове за 675 млн. лв. Причината е, че БДЖ не е успяло да докаже, че може да гарантира, че ще плаща до края на изпълнението на поръчката. Мегапоръчката е на стойност 675 млн. лв. и включва 450 млн. лв. за купуване на мотрисите и 225 млн. лв. за поддръжката им за срок от 15 години.
ЕС и Еврозоната
Италия отхвърли исканията на Европейската комисия за преработване на проектобюджета си, който нарушава досегашните ангажименти на Рим към правилата на ЕС. Вместо това страната пробва да направи малка отстъпка, като включи т.нар. предпазни клаузи, които ще бъдат автоматично задействани, за да се избегне повишаването на дефицита над 2,4% от БВП през 2019 г. Сега Брюксел може да започне процедура за прекомерен дефицит срещу Италия през тази седмица.
Споразумението с ЕС относно Brexit предизвика бурни политически сътресения в Обединеното кралство. Въпреки че министър-председателят Тереза Мей прокара договор чрез кабинета, няколко членове на правителството подадоха оставка, включително министърът за Brexit Доминик Рааб. Очаква се парламентът на Обединеното кралство да гласува за договора през декември. Опозицията и DUP на Северна Ирландия, която подкрепя управлението на малцинството, както и някои депутати от торите, обявиха, че са против. Също така е вероятно, че ще има предложение за вот на недоверие срещу Мей. Ако британският парламент приеме споразумението за излизане, Европейският съвет и Европейският парламент ще трябва да дадат също своето съгласие. Президентът на Съвета на ЕС Доналд Туск свика специална среща на върха на ЕС за 25 ноември.
Според материал на Der Spiegel Германия и Франция са се договорили за общ бюджет за еврозоната. Съответният документ трябва да бъде представен в понеделник в Еврогрупата. Целта е "бъдещи инвестиции" или спешна помощ за държави в икономически кризи. Размерът на бюджета все още не е ясен, но вероятно ще бъде много по-малък, отколкото беше поискала френската страна: бюджетът на еврозоната трябва да бъде част от многогодишната финансова рамка на ЕС, която възлиза на малко над 1% от общия БВП на членките на ЕС. Френският президент Еманюел Макрон досега настояваше за бюджет от няколко процента от БВП.
Президентите на САЩ и Русия – Тръмп и Путин, присъстваха на церемонията в Париж за 100-годишнината от края на Първата световна война, но отложиха по-обстойните разговори помежду си за срещата на Г-20 в Аржентина по-късно този месец.
Според различни американски медии американският президент Доналд Тръмп планира да освободи своя министър на икономиката Уилбър Рос до края на годината. В предисторията са разследвания, които биха могли да бъдат инициирани от демократите срещу Рос за финансови нередности. За наследник на Рос се счита ръководителят на американския орган за малки и средни предприятия Линда Макмеън или Рей Умбърн (ръководител на Американската банка за развитие).
За първи път от няколко седмици правителството на САЩ и китайски официални лица преговаряха за разрешаване на търговския спор. Работните групи ще обсъдят как да изпълнят споразуменията, които президентът Си Дзинпин и Доналд Тръмп сключиха преди две седмици в телефонен разговор.
Япония
Брутният вътрешен продукт на Япония нарасна с 0,3% през третото тримесечие на 2018 г. в сравнение със същия период на предходната година. В сравнение с предходното тримесечие това съответства на минус от 0,3%.
19:10 | 24.08.22 г.